Views
1 year ago

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

2kGfdFv

ПРОМЕНЯЩИЯТ

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ бъдат прилагани и в собствения им регион. В рамките на НАТО обаче тези договорености за отделните държави-членки са различни. Три от тези държави-членки (САЩ, Обединеното кралство и Франция) са страни с ядрено оръжие. Пет от тях (Белгия, Германия, Италия, Нидерландия и Турция) поддържат на своя територия разположени на предна позиция американски ядрени оръжия, като за някои от тези оръжия осигуряват и съответните самолетоносачи. Седем от останалите държави-членки (Чехия, Дания, Гърция, Унгария, Норвегия, Полша и Румъния) поддържат ядрената мисия на НАТО чрез така наречените операции SNOWCAT (Support of Nuclear Operations With Conventional Air Tactics – подкрепа на ядрените операции чрез конвенционални въздушни тактики, бел. пр.), като например презареждане във въздуха на самолети, способни да нанасят удари с ядрени оръжия. Двадесет и седем държави-членки на НАТО, т.е. всички, освен Франция, участват в Групата за ядрено планиране – висшият орган на Алианса по ядрените въпроси. В неотдавнашна своя статия Мичито Цуруока твърди, че азиатските съюзници на Съединените щати не са незапознати с идеята за споделяне на ядреното бреме. 49 Както Япония, така и Южна Корея имат известен опит в това отношение с разположените на предна позиция на своя територия американски ядрени оръжия, въпреки че в Япония това се случва на остров Окинава преди този остров да бъде върнат официално на японската администрация в началото на 70-те години на миналия век. В американските бази на континентална Япония бяха приети някои не-ядрени компоненти на системите за ядрено оръжие, включващи самолети и ракети. Цуруока приема, че не е имало почти никакви пречки за „споделяне” на договореностите по отношение на американските ядрени оръжия в Южна Корея, но въпреки това подчертава, че Австралия представлява още една точка в спектъра на споделеното ядрено бреме, след като е приела на своя територия американско разузнаване и съоръжения за командване и контрол. Освен това той счита, че приемането на ядрени посещения, подкрепата на цялостната мисия по възпирането чрез различни възможности, като например противоракетна отбрана, както и участието в ядрени консултации са също примери за споделяне на ядреното бреме, въпреки и от не чак толкова голяма важност. Едно по-силно усещане за споделено ядрено бреме, както и евентуално ядрено „включване”, биха били важни за намаляване на безпокойството на съюзниците, свързано с бъдещата правдоподобност на американските уверения за трайни ядрени гаранции. И въпреки това е малко вероятно да може да се осигури по-голяма увереност. Американските съюзници имат конкретни притеснения, свързани с модернизацията на американските сили, както и с някои други въпроси, но най-голямо безпокойство у тях предизвиква намаляването на относителната стратегическа тежест на Съединените щати в Азия, както и фактът, че модернизацията на силите на някои потенциални азиатски противници би направила доста по-възможно насочването от тяхна страна на ракети с дълъг обхват на действие към континенталните Съединени щати. По принцип и двата вида безпокойство се разглеждат като фактори, допринасящи за отслабването на надеждността на американските трайни ядрени гаранции. Регионалната стратегическа среда в Азия става все по-многополярна. Но колкото и да е неравна тази многополярност, в нея има няколко силови центъра, което пък прави идеята, че Съединените щати биха били готови да поемат ядрени рискове от името на по-малките си съюзници, все по-неосъществима. Бившият премиер на Нова Зеландия – Дейвид Ландж, беше казал, че DIPLOMACY 18/2016 73

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ ядрените уверения към по-малките съюзници, към които са насочени, стават все по-неправдоподобни, както и че подобно правило би било много по-приложимо в една многополярна, отколкото в двуполярна среда. Все по-голямата уязвимост на континенталната територия на Съединени щати към евентуални действия от страна на техните ядрени азиатски противници, включително и от страна на Северна Корея, също се тълкува в Азия като фактор, който би направил Вашингтон много по-предпазлив по отношение на каквито и да е военни конфликти. По същия начин, по който европейците гледаха на Вашингтон повреме на Студената война - несклонен да изтъргува Ню Йорк за Париж – така и днес една възможна загуба на голям американски град в ядрен конфликт с азиатски агресор би накарала Вашингтон – или би трябвало да го накара – да се опитва да обуздава онези кризи в Азия, които биха могли да ескалират до ядрено равнище. Почти същото може да се каже и за двете страни, които обикновено се считат за потенциални противници. Но при своята уязвимост тези страни не се опитват да продадат на дребно трайните ядрени гаранции, които получават като съюзници или партньори. Казано накратко, правдоподобността на подобни гаранции се максимизира от стратегическото превъзходство, разводнява се от простата равностойност и се обезценява от стратегическата малоценност. Все по-голямата уязвимост на континенталните Съединени щати не слага автоматично край на превъзходство на САЩ в Азия – също по начина, по който това не се случи и по време на Студената война в Европа. Но тази уязвимост подсказва, че рискът за Съединените щати от военна интервенция от страна на който и да е техен съюзник нараства непрекъснато. Така както технологичните промени, настъпващи в регионалните ядрени арсенали, предизвикват ново безпокойство за бъдещето на ядрения ред в Азия, така те също карат и редица страни да изпаднат в състояние на по-висока ядрена латентност. И както твърди Марк Фицпатрик в наскоро издадената си книга, „бързото развитие на чувствителните по отношение на горивния цикъл технологии – обогатяването на уран и обработката на плутоний – поражда най-голямото безпокойство, свързано с разпространението на ядрени оръжия в наши дни.” 50 За Фицпатрик ядрената латентност може да бъде стратегия и да бъде изпълнявана като такава, тъй като не е естествен резултат от развитието на който и да е независим граждански ядрен сектор, а представлява състояние, което излъчва сигнали за едно потенциално стратегическо решение, което може да бъде взето както от противниците, така и от съюзниците. Според Фицпатрик Япония, Южна Корея и Тайван биха могли да произведат в рамките на около две години ядрени оръжия от момента, в който вземат подобно решение (но това е по-малко вероятно за самата Япония). 51 Със сигурност Фицпатрик е прав, когато твърди, че политиците направляват развитието на нещата като с лостова система. А от медиите научаваме, че вице-президентът на Съединените щати, Джо Байдън, е казал наскоро на китайския президент, Си Дзинпин, че, ако реши, Япония може да се сдобие с ядрени оръжия „буквално за една нощ”, като в същото време го е призовал да убеди Северна Корея да се откаже от ядрената си програма и ракетите. 52 Естествено ядрената латентност не е път, който неизбежно води до ядрени оръжия. А бъдещият ядрен ред в Азия не се задвижва единствено от технологичния детерминизъм. Защото до този момент поне Япония съществува като латентна 74 ДИПЛОМАЦИЯ 18/2016

«Нова Стратегічна Концепція для ... - NATO Watch
Журнал KAZENERGY № 3 - 2006 Часть 1
Swansea Bay City Region A City Deal 2016-2035
ﺍﻟﺘﻐﻠﺐ ﻋﻠﻰ ﺍﻟﻬﺸﺎﺷﺔ ﻓﻲ ﺃﻓﺮﻳﻘﻴﺎ
август 2009 - Евразийский Банк Развития
Завантажити документ [pdf, 1.87 Mb] - Українська енергетика UA ...
AID BUDGET SUMMARY 2016–17
RDA
سبتمبر
RADNI DOKUMENT
OECD-action-plan-on-the-sustainable-development-goals-2016
Korea-China FTA: Antidumping - 대외경제정책연구원