DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ
ядрените уверения към по-малките съюзници, към които са насочени, стават все
по-неправдоподобни, както и че подобно правило би било много по-приложимо в една
многополярна, отколкото в двуполярна среда.
Все по-голямата уязвимост на континенталната територия на Съединени
щати към евентуални действия от страна на техните ядрени азиатски противници,
включително и от страна на Северна Корея, също се тълкува в Азия като фактор,
който би направил Вашингтон много по-предпазлив по отношение на каквито
и да е военни конфликти. По същия начин, по който европейците гледаха на Вашингтон
повреме на Студената война - несклонен да изтъргува Ню Йорк за Париж
– така и днес една възможна загуба на голям американски град в ядрен конфликт
с азиатски агресор би накарала Вашингтон – или би трябвало да го накара – да се
опитва да обуздава онези кризи в Азия, които биха могли да ескалират до ядрено
равнище. Почти същото може да се каже и за двете страни, които обикновено
се считат за потенциални противници. Но при своята уязвимост тези страни не
се опитват да продадат на дребно трайните ядрени гаранции, които получават
като съюзници или партньори. Казано накратко, правдоподобността на подобни
гаранции се максимизира от стратегическото превъзходство, разводнява се от
простата равностойност и се обезценява от стратегическата малоценност. Все
по-голямата уязвимост на континенталните Съединени щати не слага автоматично
край на превъзходство на САЩ в Азия – също по начина, по който това не се
случи и по време на Студената война в Европа. Но тази уязвимост подсказва, че
рискът за Съединените щати от военна интервенция от страна на който и да е
техен съюзник нараства непрекъснато.
Така както технологичните промени, настъпващи в регионалните ядрени арсенали,
предизвикват ново безпокойство за бъдещето на ядрения ред в Азия, така
те също карат и редица страни да изпаднат в състояние на по-висока ядрена латентност.
И както твърди Марк Фицпатрик в наскоро издадената си книга, „бързото
развитие на чувствителните по отношение на горивния цикъл технологии
– обогатяването на уран и обработката на плутоний – поражда най-голямото
безпокойство, свързано с разпространението на ядрени оръжия в наши дни.” 50 За
Фицпатрик ядрената латентност може да бъде стратегия и да бъде изпълнявана
като такава, тъй като не е естествен резултат от развитието на който и да
е независим граждански ядрен сектор, а представлява състояние, което излъчва
сигнали за едно потенциално стратегическо решение, което може да бъде взето
както от противниците, така и от съюзниците. Според Фицпатрик Япония, Южна
Корея и Тайван биха могли да произведат в рамките на около две години ядрени оръжия
от момента, в който вземат подобно решение (но това е по-малко вероятно
за самата Япония). 51
Със сигурност Фицпатрик е прав, когато твърди, че политиците направляват
развитието на нещата като с лостова система. А от медиите научаваме, че вице-президентът
на Съединените щати, Джо Байдън, е казал наскоро на китайския
президент, Си Дзинпин, че, ако реши, Япония може да се сдобие с ядрени оръжия
„буквално за една нощ”, като в същото време го е призовал да убеди Северна Корея
да се откаже от ядрената си програма и ракетите. 52
Естествено ядрената латентност не е път, който неизбежно води до ядрени
оръжия. А бъдещият ядрен ред в Азия не се задвижва единствено от технологичния
детерминизъм. Защото до този момент поне Япония съществува като латентна
74
ДИПЛОМАЦИЯ 18/2016