Views
1 year ago

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

2kGfdFv

ПРОМЕНЯЩИЯТ

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ нето на китайския ядрен арсенал – както в количествено, така и в качествено отношение. Сред разногласията е бил и въпросът, дали Съединените щати би трябвало да признаят условие за взаимна уязвимост между двете страни. Поддръжниците на тази теза смятат, че подобно признание би потвърдило един елементарен технологичен факт и би помогнало на Пекин да бъде спокоен за това, че Вашингтон гледа на Китай като на равностоен съперник. Което е реална предпоставка за включването на тази държава в един по-добре управляван регионален ядрен ред. Противниците на същата тази теза обаче смятат, че всяко официално признаване би могло да бъде изтълкувано и като сигнал помиряване с Пекин, който не би се понравил на изнервените съюзници. И двата аргумента са верни. През 2016 г. обаче въпросните двустранни взаимоотношения изглеждат много по-конкурентни, отколкото са били през 2013 г. Положителният резултат от срещата на най-високо равнище, проведена през юни 2013 г. в Съниландс, междувременно губи своето значение в периода след тази среща. Може би в този контекст би било неразумно за Съединените щати да признаят на Китай равноправен ядрен статут. А тъй като китайският ядрен арсенал е все още много по-малък от този на САЩ, подобна отстъпка би трябвало да включва и обвързваща клауза, отнасяща се до поведението на тази страна. Това би означавало серия от сигнали от страна на Пекин, че Китай уважава ядрения ред точно толкова, колкото и Вашингтон. С същото време може да се окаже трудно за Китай да изпрати подобен сигнал, имайки предвид неговите насилнически попълзновения към Южно китайско море. Използването на подобен индикатор като барометър за измерване на статута на две партньорски страни не е единичен случай. В края на 70-те години на миналия век Збигнев Бжежински, по това време съветник на Джими Картър по националната сигурност, твърди, че „Преговорите за ограничаване на стратегическите въоръжения (SALT – Strategic Arms Limitation Talks , бел. пр.) лежат някъде заровени в пясъците на Огаден”, имайки предвид поведението на СССР в Африканския рог като основна пречка пред двустранния контрол над ядрените въоръжения. 11 Имайки предвид силата на вътрешния дебат във Вашингтон относно статута на Китай, най-добре би било да заключим, че Съединените щати ще продължат да се придържат към настоящата си позиция, която гласи: „За Съединените щати е въпрос на политика нито да приемат, нито да отхвърлят едно съвместно ядрено възпиране заедно с Китай.’ 12 Въпросът за статута неизменно се измества от въпроса за технологичния „микс”. И двете суперсили модернизират своите арсенали по начини, които предизвикват безпокойство у отсрещната страна. В цял Китай тече количествено разрастване и качествено модернизиране на китайския ядрен арсенал, което дава на китайското ръководство възможности както за нанасяне на „втори удар” със среден обхват, въпреки че до момента няма официално промяна в заявената позиция на Китай. Това пък от своя страна дава възможност на китайските ядрени оръжия да хвърлят „още по-тъмна сянка” (според Колби) върху всички останали кризи в азиатския регион. А от другата страна на уравнението Съединените щати се занимават със собствената си стратегическа програма за ядрена модернизация – програма, която през следващите няколко десетилетия ще осъвремени американските междуконтинентални балистични ракети, атомни подводни крайцери със стратегическо предназначение и стратегически бомбардировачи, като така DIPLOMACY 18/2016 53

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ запази до края на този век позицията на САЩ на първостепенен ядрен играч. Модернизацията на китайските ракети включва и техните системи с наземно базиране, като в същото това време въвежда постепенното и един флот от подводници, способни да пренасят и изстрелват балистични ракети. При наземно-базираните сили се наблюдават следните две подобрения: балистични ракети, носещи множество глави с индивидуално насочване (MIRVs – multiple independently targetable re-entry vehicles , бел. пр.), както ракети, пренасяни от мобилни ракетни установкимобилни. До този момент броят на модернизираните вече ракети е все още относително малък, но и двата вида модернизация подсказват решителност от страна на Китай да запази своите възможности за стратегически ядрени удари като реакция на евентуални първи удари от страна на противниците. В областта на силите с морско базиране Китай разполага с 4 атомни подводни крайцера със стратегическо предназначение (SSBNs – Ship Submersible Ballistic, Nuclear (nuclear-powered ballistic missile submarine), бел. пр.) клас „Джин”, които в момента се оборудвани балистични JL-2. Според мнението на кабинета на Министъра на отбраната на Съединените щати те „представляват първата надеждна китайска ядрена възпираща сила с морско базиране”. 13 Мненията обаче са разделени по отношение на това, дали патрулиращите кораби вече са оборудвани с балистични ракети JL-2, 14 въпреки че разполагането на последните е само въпрос на време. В продължение на десетилетия Китай инвестира в усъвършенстване на своите SSBN и SLBM технологии, гледайки на тях като на ценен гарант за осигуряване на надеждни възможности за втори удар. По всичко личи, че до момента модернизацията води единствено до слабо увеличение на общия брой на бойните глави в китайския арсенал. Според повечето оценки този брой все още не надминава 250–300. Според разпространената през 2011 г. предварителна оценка, боят на ядрените бойни глави е3,000. Оценката, обаче, се основава на данни за китайската активност в подземните съоръжения за ядрени опити и на увеличаването на броя на балистичните ракети, а не на достъпността до разпадащи се материали 15 . Публикации на американското правителство, обаче, не са потвърдили тези цифри.. Вероятно това ще доведе до умереното увеличаване на броя на китайските бойни глави. Ясно е, че ако Китай наистина има намерение да оборудва даден клас балистични ракети с повече от една бойна глава, най-вероятно разполага с повече бойни глави, отколкото е имал в миналото. Модернизацията обаче не се отнася само до ядрените оръжия. Например разработваната от Китай DF-21 – балистична ракета с маневрираща бойна глава, предназначена за атакуване на американските самолетоносачи по вода, има роля на „голямата стратегия” в двустранните отношения Ако Китай може да откаже достъп на основните американски кораби до голяма част от Западния Тих океан, значението и на други форми на гаранции от страна САЩ към съюзниците им със сигурност ще се увеличи. А ако Китай пренесе своята експертиза в областта на маневриращите бойни глави от конвенционални ракети към стратегически ядрени сили, това би му помогнало да противостои на усилията на САЩ в областта на противоракетната отбрана. За Китай противоракетната отбрана е чувствителна тема. Острата реакция от страна на Пекин срещу планираното разполагане на голям брой американски системи за противоракетна (THAAD - terminal high-altitude area defence , бел. пр.) в Южна Корея малко преди последните ядрени и балистични тестове на Северна 54 ДИПЛОМАЦИЯ 18/2016

Журнал KAZENERGY № 3 - 2006 Часть 1
ﺍﻟﺘﻐﻠﺐ ﻋﻠﻰ ﺍﻟﻬﺸﺎﺷﺔ ﻓﻲ ﺃﻓﺮﻳﻘﻴﺎ
AID BUDGET SUMMARY 2016–17
RDA
Korea-China FTA: Antidumping - 대외경제정책연구원
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА НЕСТАБИЛНОСТТА В АФРИКА
октябрь 2008 - Евразийский Банк Развития
International Defence Engagement Strategy
Anti-terrorism pact
The EU your questions answered
INTERNATIONAL TAX COMPETITION
Горизонт N21/850
ръководство - Отворено общество
UAS4EUROPE Smart Partnerships for Regional Impact
Скачать архив номера «Июнь 2010 - Губерния
[+]The best book of the month Strategic Management in the Asia Pacific: Harnessing Regional and Organizational Change for Competitive Advantage [PDF]