DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

Recommendations

Info

САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА СИЛА В АЗИАТСКО-ТИХООКЕАНСКИЯ РЕГИОН... ланса на силите, постигната през 1986 г. във Филипините без почти никакво насилие. Американски посланик по това време в Манила е починалият наскоро Стивън Босуърт, който по-късно става декан на Института по право и дипломация „Флетчър”. През ерата на партньорствата се променя самият дневен ред на външната политика на Съединените щати. Фокусът на вниманието се измества в някои съвсем нови политически области, както става видно от ангажираността на видни американци – най-вече на Елиът Ричардсън, който в тясно сътрудничество със сингапуреца Томи Кох успява да „прокара” Конвенцията на ООН по морско право. Въпреки че Съединените щати (съвсем укоримо!) все още не са ратифицирали текста на тази конвенция, те спазват почти всички нейни разпоредби и я ползват като основен принцип при отстояване на собствените си интереси, както и на някои други, в областта на морското право, включително и в Южно китайско море. Американската дипломация в икономическата сфера също е про-активна и всеобхватна – естествено там, където е възможно, което е видно от създадената през 1993 г. по време на президентството на Бил Клинтън лидерска група за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество. По отношение на околната среда Съединените щати са също водещи в дипломатическата област. Вице-президентът Ал Гор изигра основна роля при изготвянето на Протокола от Киото, който осигурява продължаването на един все по-успешен дипломатически процес, реагиращ на глобалните промени в климата. Този процес протича от Конференцията за промените в климата през 2009 г. в Копенхаген, до наскоро свиканата през 2015 г. конференция в Париж, която приключи с изключително важно глобално споразумение. Сред лицата, които направиха Парижкото споразумение факт, работейки по дипломатически път, но най-вече „зад кулисите”, е Тод Стърн – специален пратеник на Съединените щати по въпросите на климата, който от дълги години работи по тези проблеми в тясно сътрудничество със своя китайски колега. И в този случай дипломацията и сътрудничеството успяха да променят нещата. Взаимоотношенията на Съединените щати с Китайската народна република съществуват на много равнища, включително и на президентско ниво, както и в рамките на един изключително широк фронт – чрез съвместните механизми на Стратегическия и икономически диалог. Съединените щати участват също „на многостранна основа” в груповите срещи на страните – членки на АСЕАН. Барак Обама, който като президент е пътувал до Азиатско-тихоокеанския регион десет пъти, също участва в тези срещи. Роден в Хавай, той прекарва част от ранното си детство в Индонезия и днес даже смята Тихоокеанския регион за свой дом. В своя реч пред австралийския парламент в Камбера, произнесена на 17 ноември 2011 г., Обама казва следното: Съединените щати „са тихоокеанска сила и ние сме тук, за да останем”. В това важно свое обръщение той очертава голямата промяна, настъпила в американските политически интереси, т.е. широко-дискутираната тема за „ре-балансиране” на силите на Съединените щати или така наречената „опорна точка на завъртане” към Азия. Това е ясен знак за бъдещата ориентация на американските ангажименти в областта на сигурността, включващи и сътрудничество с Австралия. Отговорностите на Съединените щати в областта на сигурността са оперативно концентрирани в Тихоокеанското командване на САЩ в Хавай. За фактическата дипломация на Съединените щати в Азиатско-тихоокеанския регион днес Тихоокеанското командване на САЩ (USPACOM), в момента оглавявано от адмирал Хари Харис, играе основна роля – подобно най-вече на ролята на американските Военноморски сили в разшире- <strong>DIPLOMACY</strong> 18/2016 97
САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА СИЛА В АЗИАТСКО-ТИХООКЕАНСКИЯ РЕГИОН... ния тихоокеански театър на военните действия в продължение на десетилетия. В началото на годината адмирал Харис описа обхвата на своите правомощия, както и своя мандат, в произнесена в Сингапур реч по следния начин: „Личният ни състав възлиза на около 400 000 души, които включват армия, военноморски сили, морски корпус, военновъздушни сили, брегова охрана и Министерството на отбраната със своя цивилен персонал. Всички те са непрекъснато на пост, наблюдавайки половината свят: от Холивуд до Боливуд … и от пингвините до полярните мечки.” Адмирал Харис, заедно с някои други американски висши държавни служители, включващи и министъра на отбраната – Аштън Картър, говориха подробно за разширената роля на Съединените щати в Азиатско-тихоокеанския регион и в региона на Индийския океан, като действащи в подкрепа на международния ред, а не само на американските национални интереси. В съвместна прес-конференция в Сингапур, заедно с адмирал Харис и адмирал Ричардсън, началникът на военноморските операции – секретарят Картър, припомни, че от доста време насам американците „допринасят за дипломатическата, икономическата и свързаната със сигурността дейност в този регион.” Той подчерта отново, че „Съединените щати работят заедно с много други страни в Азиатско-тихоокеанския регион за изграждането на една принципна мрежа на сигурност, за да гарантират по такъв начин възможности за възхода и просперитета на всяка отделна нация.” Ре-балансирането, каза той, „е изключително важен съставен елемент от нашата цялостна политика.” Той описа това като „оказване на подкрепа на принципните мрежи”, които, „разширявайки своя обхват”, представляват „следващия етап от сигурността в Азиатско-тихоокеанския регион.” Основният „принцип”, на който се позовава секретарят Картър, е естествено принципът на „мир без насилие, законност и свобода в общото” морско пространство, включително и в районите на Южно китайско море, където Пекин успява да наложи своите претенции и в момента изгражда съоръжения. Картър подчертава на няколко пъти „решимостта на Америка да лети, да пътува по море и действа там, където позволява международното право.” Без да бъде войнствено настроен, той обявява, че трябва да бъдат избягвани „всякакви провокативни действия от страна на претендиращите.” Възникналите проблеми „трябва да бъдат решавани по мирен път и в съответствие с международното право.” „Ето защо”, обяснява той, „Съединените щати и другите страни в региона подкрепят този процес – включително и обръщането към арбитражен трибунал в рамките на закона, за да се опитаме да решим тези проблеми така, както трябва да бъдат решавани – по законен и мирен път.” Усилията на американското правителство да установи и да поддържа в Азиатско-тихоокеанския регион основан на правилата ред са исторически и широкоспектърни. Те се проявяват не само в американската политика на сигурност, но така също и в икономическата политика на страната, или, по-конкретно – в нейното предложение за създаване на Транс-тихоокеанско партньорство (ТТП), което бе фактически продиктувано от идеята на Австралия, която също инициира създаването на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество. Усилията за създаване на ТТП бяха доста сложни, т.е. „играта” се провеждаше на две равнища – както на международно, дипломатическо ниво, така и на национално ниво на вътрешната политика. Въпреки и значителното неравенство, усилията доведоха до подписване на реално споразумение, като от американска страна процесът бе направляван от 98 <strong>ДИПЛОМАЦИЯ</strong> 18/2016
Page 1 and 2:
18/2016 Октомври-Декем
Page 3 and 4:
Дипломатическият и
Page 5 and 6:
CONTENTS Contents INTERVIEW The Eur
Page 7 and 8:
ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ
Page 9 and 10:
СТРАТЕГИИ ЗА СЪЗДА
Page 11 and 12:
Page 13 and 14:
Page 15 and 16:
Page 17 and 18:
Page 19 and 20:
Page 21 and 22:
Page 23 and 24:
СЛОВАШКОТО ПРЕДСЕД
Page 25 and 26:
Page 27 and 28:
Page 29 and 30:
Page 31 and 32:
РОЛЯТА НА МЕЖДУНАР
Page 33 and 34:
Page 35 and 36:
Page 37 and 38:
СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ БА
Page 39 and 40:
Page 41 and 42:
Page 43 and 44:
Page 45 and 46:
ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР
Page 47 and 48: ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР
Page 85 and 86: САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА
Page 97: САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА
Page 103 and 104: РЕГИОНАЛИЗМИТЕ В Е
Page 109 and 110: ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗАЩ
Page 120 and 121: 18/2016 October/December DOCENDO DI
Page 122 and 123: THE EUROPEAN UNION IS A WEALTH THAT
Page 124 and 125: NATION BRANDING EFFORTS OF POST-SOC
Page 136 and 137: THE SLOVAK PRESIDENCY OF THE COUNCI
Page 144 and 145: STRATEGIC EQUILIBRIUM IN THE BLACK
Page 146 and 147: STRATEGIC EQUILIBRIUM IN THE BLACK
Page 148 and 149:
STRATEGIC EQUILIBRIUM IN THE BLACK
Page 150 and 151:
STRATEGIC EQUILIBRIUM IN THE BLACK
Page 152 and 153:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER A sh
Page 154 and 155:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER prom
Page 156 and 157:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER depl
Page 158 and 159:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER migh
Page 160 and 161:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER to h
Page 162 and 163:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER nucl
Page 164 and 165:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER Both
Page 166 and 167:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER stra
Page 168 and 169:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER in m
Page 170 and 171:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER thin
Page 172 and 173:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER give
Page 174 and 175:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER nucl
Page 176 and 177:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER What
Page 178 and 179:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER of t
Page 180 and 181:
THE UNITED STATES AS A RISING POWER
Page 182 and 183:
Page 184 and 185:
Page 186 and 187:
Page 188 and 189:
Page 190 and 191:
Page 192 and 193:
Page 194 and 195:
THE ROLE OF INTERNATIONAL ACTORS IN
Page 196 and 197:
THE ROLE OF INTERNATIONAL ACTORS IN
Page 198 and 199:
COMPETING REGIONALISM IN EUROPE AND
Page 200 and 201:
Page 202 and 203:
Page 204 and 205:
RESPONSIBILITY TO PROTECT: THE CONT
Page 206 and 207:
Page 208 and 209:
Page 210 and 211:
Page 212:
ИНТЕРВЮ ЕВРОПЕЙСКИ
show all

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

Create successful ePaper yourself

Delete template?

Save as template?