DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ
2kGfdFv
2kGfdFv
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ<br />
че ядрените оръжия имат конкретна, ограничена и специфична полза. За Индия те<br />
представляват символ на нейния статут на велика сила, гарант за нейната стратегическа<br />
автономия, както и „лост” в търговските й отношения с Исламабад и<br />
Пекин. 24 През последните десет години Индия работи за операционализиране на<br />
своята ядрена сила, най-вероятно „ужилена” от бруталното описание през 2001 г.<br />
от страна на Ашли Телис на индийския ядрен арсенал като „стратегически активен,<br />
но оперативно заспал”. И все пак според трите школи на индийското ядрено<br />
мислене на Канти Баджпай – опозиционери, прагматици и максималисти 25 – само<br />
от броя на оръжията става ясно, че максималистите не са тези, които определят<br />
дневния ред. Индия все още разполага само със скромен ядрен арсенал, тоест с около<br />
300–400 оръжия, за което настояваха максималистите преди 20 години. Ограничителните<br />
сили, които Телис идентифицира в своята магистърска дисертация на<br />
тема ядрената програма на Индия, озаглавена „Оформящата се официална ядрена<br />
позиция на Индия”, изиграха своята роля в процеса на вземане на решения:<br />
Израстването на Индия като реална ядрена сила ще бъде най-вероятно бавен,<br />
постепенен и отличителен процес, дължащ се на няколко фактора, които включват:<br />
традиционните и широко разпространявани в публичното пространство индийски<br />
ангажименти към разоръжаването; продължаващите и в този момент икономически<br />
и свързани с развитието на тази страна ограничения; податливостта<br />
й на натиск, оказван както от съществуващите в момента ядрени държави, така<br />
и от глобалния режим на неразпространение на ядрените оръжия; странното й<br />
виждане, че ядрените оръжия са „чисто възпиращи инструменти”, а не инструменти<br />
на военните действия; уникалната й гражданско-военна система, която почти<br />
няма паралел в „третия свят”; както и фактът, че значителните й възможности<br />
за оказване на принуда по отношение на своите противници могат за бъдат контрирани<br />
с минимални, макар и не „знакови” възпиращи средства. 26<br />
Пакистанските политици са откровени по отношение на ядрената доктрина,<br />
която лежи в основата на собствената им програма. И както казва през октомври<br />
2015 г. министърът на външните работи, Азис Чодхри, във Вашингтон: „Нашата<br />
ядрена програма има само едно измерение: да възпира индийската агресия, преди<br />
тя да се е превърнала във факт. Целта на нашата програма не е да подклажда<br />
война. Нейна цел е възпирането.” 27 Това може и да е така, но на практика ядрената<br />
програма на Пакистан – за разлика от тази на Индия – носи клеймото на военните<br />
приоритети, които отразяват както очебийната намеса на военните при<br />
ръководството и оформянето на основните решения, така и още по-належащата<br />
стратегическа необходимост от настройване на ядреното възпиране срещу един<br />
традиционно превъзхождащ опонент. Според пакистанските стратези нарастването<br />
на конвенционалната мощ на Индия дава възможност на Ню Делхи да види<br />
в това перспектива за водене на ограничена война под ядрения чадър. 28 Новото<br />
поколение пакистански бойни ядрени оръжия има най-вече за цел да възпира Индия<br />
от преследване на посочения по-горе ред, като се противопоставя на доктрината,<br />
озаглавена „Студен старт”. Която всъщност представлява индийския план за<br />
бързо разполагане на конвенционална индийска военна сила в случай на евентуален<br />
конфликт с Пакистан. В следствие на това пакистанската доктрина претърпя известни<br />
изменения, т.е. премина от „минимално възпиране” към „възпиране в целия<br />
спектър”, което бе абсолютно осъзнат опит от страна на Пакистан да накара<br />
Индия да не разглежда „пространството” под ядрения праг като възможност за<br />
<strong>DIPLOMACY</strong> 18/2016<br />
59