DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ
2kGfdFv
2kGfdFv
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ<br />
Ракетата „Наср” – ракета, монтирана върху подвижна пускова установка с обхват<br />
на действие от около 60 километра, лежи в основата на тези „усилия с малък<br />
обхват на действие”. В момента Пакистан разработва ракети с наземно и въздушно<br />
базиране базиране, като вероятно вече обмисля и създаването на морски бази<br />
за своите ядрени сили.<br />
И точно нарастването на броя на ракетните системи с малък обхват на<br />
действие тревожи най-много анализаторите. Защото система от рода на тази<br />
с ракетите „Наср” може да се окаже проблематична по време на кризи. А ракетите,<br />
разработени за „притъпяване” на индийските конвенционални сили по време<br />
на конвенционален конфликт между Индия и Пакистан, рискуват да бъдат буквално<br />
пометени. И даже това да не се случи, Индия би била силно мотивирана да<br />
ги неутрализира, като атакува първа, компенсирайки по такъв начин доста притеснителните<br />
възможности от ескалация. Разполагането на ракети „Наср” представлява<br />
определено „заплаха, която все пак оставя нещо на случайността”, като<br />
по тази причина цели както усложняване на стратегическото планиране в Индия,<br />
така и информиране на по-широката публика относно опасността от нестабилност<br />
на субконтинента.<br />
Като разполагат мобилни ракети и SSBN, и Индия, и Пакистан работят за<br />
по-голяма устойчивост на своя ядрен арсенал. А с постепенното въвеждане на<br />
интерконтинентални балистични ракети Agni-V в арсенала си, Индия си осигурява<br />
първите реални възможности на своите междуконтинентални балистични ракети,<br />
които ще могат да бъдат насочвани към Европа и Китай, въпреки че би било<br />
малко вероятно тази държава да започне да насочва ядрени оръжия към когото и<br />
да е било друг, освен Китай и Пакистан. В някой бъдещ момент е много вероятно<br />
Agni-V или някои нейни наследници да бъдат оборудвани с множество глави с индивидуално<br />
насочване. Индия работи в тази посока, за да остане реален и достоен<br />
конкурент на Китай. Тази държава полага също големи усилия да диверсифицира<br />
способностите на своите средства за доставка. Индийската програма за SSBN<br />
е поставена в центъра на усилията за диверсификация,, въпреки че самата система<br />
все още не може да предложи истински оперативни способности. И все пак<br />
изглежда, че подовдниците от клас „Arihant” са технологична демонстрация на разработените<br />
от Индия SSBN, въпреки че тяхното оперативно разполагане може<br />
да се очаква най-рано след десет години. С водоизместимост от около 6 600 тона<br />
подводницата „Arihant” е сравнително малка за целта, за която е била създадена. (<br />
за сравнение американските SSBN, клас „Охайо”, са с подводна водоизместимост<br />
от почти 19,000 тона, а подводната водоизместимост на руските SSBN, клас<br />
„Тайфун”, е 48 000 тона.)<br />
Пакистан и Китай са оперативният фокус на индийския арсенал. Индия има<br />
вече осигурени възможности за втори удар срещу Пакистан, но все още е далече<br />
от подобни възможности по отношение на Китай. При усилената модернизация,<br />
която се извършва в момента по отношение на китайския арсенал, пропастта<br />
между възможностите на тези две сили най-вероятно ще се разширява, а няма да<br />
се стеснява.<br />
По отношение на съществуващите на азиатския субконтинент „управляема<br />
система за възпиране” и „управляема система за пълно въздържане” изниква ключовият<br />
въпрос, до каква степен биха могли външни сили да накарат двете южноазиатски<br />
ядрени държави да станат част от един по-широк регионален ред,<br />
<strong>DIPLOMACY</strong> 18/2016<br />
61