DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА СИЛА В АЗИАТСКО-ТИХООКЕАНСКИЯ РЕГИОН...
САЩ като възходяща сила в Азиатскотихоокеанския
регион: анализ
през призмата на историята на
дипломацията*
проф. Алън Хенриксън
Насред разгърналата се дискусия за „възходящите” сили в Азия и Тихоокеанския
регион, като историк-дипломат не трябва да забравям, че преди време Съединените
щати бяха също възходяща сила в този регион. Дали все още са такава сила, би се
запитал човек, или вече са се превърнали в „добре установена” сила, принадлежаща
даже към статуквото? Или, в сравнение с развитието на всички останали, САЩ
вече са „залязваща” сила – ако не във физически, то поне в абсолютен смисъл?
Залогът, който се подразбира от въпроса за статута на силата на САЩ, е голям,
тъй като има още един, допълнителен въпрос, свързан с Азиатско-тихоокеанския
регион като цяло, а ако не и с целия свят. Или по-точно: дали определен възход
на могъществото на една държава в смисъл на военна и икономическа мощ, както и
на политическо влияние, успоредно с мощта на останалите държави в рамките на
една регионална международна система не води сама по себе си до конфликт, а още
по-вероятно и до война?
В момента съществува една доста модерна идея, формулирана предимно от политолози
и основана на сравнителен анализ на подобни случаи от миналото, според
която несъответствията в силата на отделните страни – най-вече когато нивата
на тази сила са нестабилни и могат да варират, представляват сами по себе си причина
за конфликт. Особено убедително тази идея, наричана „Клопката на Тукидид”, е
представена от Греъм Алисън и неговите колеги от Центъра „Белфер” към Института
„Кенеди” в Харвард. Тяхното изследване е сериозно и заслужава също толкова сериозно
внимание – като проекция на това, което може, или даже е „много вероятно”
да се случи. Тези учени използват като отправна точка заключението на атинския
генерал (strategos) и историк от Пелопонеската война – Тукидид, който казва следното:
„Тъкмо възходът на Атина, както и страхът в Спарта, предизвикан от този възход,
направиха войната неизбежна.” В 12 от 16-те случая, които Центърът „Белфер”
е изследвал през последните 500 години в Европа и Азия, резултатът от възхода на
една сила, който е предизвиквал друга „управляваща” или добре установена сила, е
водел до избухването на война. При днешната траектория на силите в Азиатскотихоокеанския
регион Центърът „Белфер” твърди следното: „В следващите няколко
десетилетия войната между Съединените щати и Китай е не само възможна, но
и много по-вероятна, отколкото някой може да допусне в този момент. И наистина,
съдейки по историческите факти, войната е много по-вероятна, отколкото не.”
Също и в популярната литература, включваща добре написаната в технологично
отношение книга на Питър Сингър и Огъст Коул със заглавие „Призрачната флоти-
* Лекция, изнесена на 20 септември 2016 г. в азиатско-тихоокеанския Колеж по дипломация, Хедли Бул
Център, Австралийски национален университет, Камбера, в рамките на Международния форум по
дипломатическо обучение 2016 г. – 43-та среща на деканите и директорите на Дипломатическите
академии и институти по международни отношения
DIPLOMACY 18/2016
83