ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Той сече свои монети, които са открити на територията на ефталитската д-ва, вкл. и
техни имитации с кушанобактрийски надписи. Това показва че Сасанидите редовна
са плащали данъка на ефталитите, както при Кавад (488-531 г.) така и при краткото
управление на Балаш, прекратяването на данъка става едва при Хосров І
Ануширван (531-579 г.), (който с тюркска помощ унищожава ефталитската д-ва).
(693) Според Фирдоуси, след смърта на Пероз, Кавад е пленик на ефталитите, но
марзбана на Кабул, Бост, Газни и Забул, на име Суфрай успял да събере 100 000
бойци и освободил бъдещия шах, като р.Амударя става граница между Персия и
Ефталитите. (694)
Други източници посочват, че след смъртта на Пероз, персисйките
аристократи, Зармихр от рода Карен и Шапур от рода Михран започват да укрепват
държавата и събират нова армия, след което воюват с ефталитите и ги принудили
да им върнат това което са взели от Пероз. (695)
Независимо от това, нумизматичните данни показват, че в Мерв отсъстват
изцяло сребърните драхми на Кавад, през първите две десетилетия от началото на
царуването му. Те се появават само през 22-ра година (в друго проучване, тези
автори отбелязват 24-та година, т.е. 512 г. (696) на управлението му, след което
продължават без прекъсване до края на царуването на Хосров II. (697) По този
начин мъглявите съобщения на по-късните арабо-персийски автори, за някакъв
военен реванш на Сасанидската д-ва в този период, са неоснователни и явно
изхождат от официални сасанидски документи, целящи да въстановят накърнения
престиж на персийската държава. Както вече споменахме едва при Хосров І
Ануширван се прекъсва изплащането на данъка, наложен от ефталитите.
След смъртта на Пероз, брат му Балаш се обявява за шах. Според сирийската
хроника на Йешу Стилит, Балаш е наследил една напълно разорена държава: “Той
не е открил нищо в съкровищницата на персите, поради разрушенията нанесени от
хуните. Така че, войните водят до големи разорения за царете, независимо дали са
победеостни или загубени, тогава разрушенията и разоренията са по-големи”. (698)
Войската не подкрепя Балаш, тъй като той не е имал пари за изплащане на
възнагражденията и`. Опитът му да получи субсидия от Византия, се проваля. В
резултат на това в 488 г. недоволни висши жреци и аристократи, го детронират,
след което го ослепяват. Според Фирдуоси, Балаш е свален от армията на Суфрай,
който довежда пленения от ефталитите Кавад.
През последното тридесетилетие на 5-ти век в Иран се появява религиозното
и социално движение на Маздак. За него и неговите идеи Табари съобщава: “Бог
дава материалните блага на човека и те трябва да са по равно за всички. Но хората
злоупотребяват с това и затова някои имат в излишък а други са бедни. За да
поправят тази злина маздакистите да се вземе излишното богатство от богатите и
да се раздаде на бедните”. (699)
Учението на Маздак имат огромен успех. Според Бируни неговите
следовници ставата безброй много и бързо нараствата. За кратко време движението
прераства във въстание, което обхваща цялата страна. Виждайки ситуацията, Кавад
решава да се възползва от народното недоволство и подкрепя движението. (700)
Причината е, може би, е че Кавад е искал да отслаби богатите аристократични
родове в които е виждал заплаха за властта си. Според Толстов при престоя си в
ефталитския двор Кавад е бил възпитан в обичайте и традицийте на ефталитите,
които са били твърде близки по същество с идеите на маздаистите. Поради това той
101