ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Васире предполага, че името Кингила произлиза от хунското kenglu – меч (без
да посочва къде е открил тази дума в езика на хунну!) и госравнява с тюркското
qïŋraq/qïŋïraq – двуостър къс меч, ханджар. Той твърде че Кенглю бил бога на
войната при хуните, и хунну и атиловите западни хуни! (Ж.В. Интересно откъде
Васире има тези данни) Така Кингила е име на бог. Наличието на форма
“Ешкингил” (Eškiŋgil) на това име, Васире обяднява като “другар на меча”. (976)
(Ж.В.: Подобно на Еш-берю – Аспарух което значело „другар на вълка” и е
напълно несъстоятелно като етимология! Може да посочим и алтернативно мнение
– в тох. (а) kānk – камък, а “–ил-ила”, суфикс за обр.на лични имена )
В надпис от печат, собственост на Аман Ур Рахман се казва: "”.. Господаря
Улраг, цар на хионите, велики кушан-шах самаркандски, от Афригийския () род”.
Открит е на територията на Кашмир, в района на пещерните будистки храмове.
Този печат се свързва с кидаритите.. Предполага се, че Ularg или при друго четене
Oglargo е валиант на тюркското oğul-lar >oğlar което означава, синове (в мн.ч.) +
ирански прил. наставка – “g”. (977) (Ж.В.: Твърде наивна етимология. как лично
име ще означава “синове” Предполагам че в основата е или кушанобактрийското
име Орланго, или тохарското wal – предводител, осетинското woli, uoli – владетел,
управител, вожд, предводител, или осет. wæl (uæl), uele – висок, осет. дигорски
аuællаg, иронски uællаg – най-висш, върховен, в ягнобски oliugon, кюрдски alo,
персийски aliyyeh, aliyy, пущунски aœlā, рушански и хуфски ōli, талишки ali,
гилянски yalaxanen, хинди-урду jalīl – висок, издигнат, славен. С представката
“Ул/Ол” се образуват скитски и аланосарматски имена, със значение над, върху.)
Толстов смята че езика на ефталите се е формирал върху сако-масагетския
език, с промъкване на алтайски елементи, сред които по-голямата роля се пада на
тюркския. Според него на езика на ефталитите е по-близък до тюркските езици, поточно
към палеотюркските езици, към които са принадлежали прабългарския и
чувашкия, чиито съвр.наследник е чувашкия език.
Акад.Струве по-рано подкрепящ становището за тюркския език на
ефталитите, в предговора написан към книгата на С.Толстов „Древния Хорезъм”,
отрича тюркската принадлежност но масагетите. По-специално той пише: „Ако
становището на авторът е правилно отностно поставяне на ефталитския език в
групата на палеотюркските езици, то тогва остава малко вероятно ефталитите да са
клон на масагетите-юечжи. Аз не мисля че езикът на масагетите-юечжи е тюркски.
Невъзможно е един народ от ирано-тракийски произход да принадлежи към
групата на „палео-тюркските” езици!”. (978) (Ж.В.: Трябва да поясним че Толстов
има напълно погрешна представа за произхода на юечжите, като в тях вижда
масагети!)
Манделштам също има много неясноти и противоречиви изводи отностно
езика на ефталитите. В един от трудовете си той пише: „... както се вижда от
новите изследвания, повечето от настоящите данни за тях (ефталитите- A.K.)
показват, че те са били ираноезичен народ език и са имали етническа близост с
тохарите” (979), но на друга страница на същия труд, той си противоречи: „...
защото за езика и културата на хионито-ефталитите ние все още не знаем нищо, и
нищо не може да кажем за тяхната роля в интересуващите ни процеси…”. (980)
Гафуров смятат, че ефталитите са говорели източноирански език и като
произход, се формира на базата на „някои средноазиатски племена”. (981) Кои са
тези племена са е, за съжаление, не е посочено. Гиршман, след като разчита
138