ÐФТÐÐÐТÐТÐ: ÐРХÐÐÐÐÐÐЧÐСÐÐ Ð ÐСТÐÐ ÐЧÐСÐÐ ÐÐÐÐÐÐ ...
ÐФТÐÐÐТÐТÐ: ÐРХÐÐÐÐÐÐЧÐСÐÐ Ð ÐСТÐÐ ÐЧÐСÐÐ ÐÐÐÐÐÐ ...
ÐФТÐÐÐТÐТÐ: ÐРХÐÐÐÐÐÐЧÐСÐÐ Ð ÐСТÐÐ ÐЧÐСÐÐ ÐÐÐÐÐÐ ...
- No tags were found...
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
Легендите най-често са на три езика: средноперсийски, кушанобактрийски,<br />
ииндийски. От 6-ти век нататък, различни монети са в обръщение в Средна Азия,<br />
както местни, така и чужди, сасанидски а по-късно и арабски драхми. (457)<br />
Според Ртвеладзе монетите, сечени в Чаганиян за имитации на драхми на<br />
Пероз, с кушанобактрийски и согдийски надпис, на согдийски - χδηο и χωβ които<br />
показват титлата на владетеля и на кушанобактрийски Hono, Hionsо и Alkhon<br />
(хоно, хионо и алхоно) . (458)<br />
Изображението на главата на владетеля, обърната наляво, в късната античност<br />
(кангюйския период) се срещат само само на монети от династията на Уркод<br />
(Гиркод) (1 век пр.н.е. - 3 век), а след това върху монетите от Кеш (3 - 6 в.) и<br />
ефталитските монети от Индия, най-вече на ефталитски имитации на сасанидски<br />
монети на 5 - 6 век. (459)<br />
Ртвеладзе предполага че ефталитите прекратяват старата династия на Чач,<br />
като слагат свои намесници в края на 5 век, което се вижда и от сечените местни<br />
вонети по това време с тагма. (460)<br />
В Националния исторически музей в Ташкент има две медни монети (подобно<br />
на 5-те монети от колекцията на Ермитажа в Санкт Петербург), изобразяващи<br />
владетел на лицевата страна и конник на реверса. Тези монети по мнението на<br />
Ртвеладзе, са открити в района на Бухара, вероятно принадлежала на ефталитския<br />
владетел Гатфар. (461) М.Фьодоров не е съгласен с този изовод и смята че<br />
Ртвеладзе неправилно разчита надписите им. Според него трябва да се чете името<br />
Кавад, а не Гатфар. (462)<br />
Илясов, въз основата на анализа на тагмения знак на владетеля на<br />
Пенджикент и името Гамаукян (или Хамаукян), върху монети от втората половина<br />
на 7-ми век, отбелязва, че той е хионито-ефталитски. (463)<br />
Гобозико/Тобазин(и/о) монети<br />
Както пише Вайнберг, Сасанидски Иран, в съюз с номадите хионити, които са<br />
живели в близост до източните граници на държавата, провежда военна кампания<br />
срещу Кушаните в края на 70-те години на 4 век. Въпреки това, в края на 80-те<br />
години, ситуацията се променя и хионитите, заедно с кидаритите започват война<br />
със Сасанидите и прогонват персите от бившите Кушанскати земи. В резултат на<br />
това в южната част на Хиндукуш, възниква царството на Кидар. Хионитите се<br />
преселват в района на Кабул и Северна Индия. Част от хионитите, създават<br />
самостоятелно княжество на територията на Тохаристан и започват да секат монети<br />
с надпис Гобозико (Goboziko) (фиг. 80, 2) (в края на 4-ти - първата половина на 5 –<br />
ти век). (464) В същото време, в източната част на Тохаристан и Бадахшан, се<br />
формира държавата на ефталитите. По-късно през 40-те години на 5-ти век,<br />
монетите на кидаритите и хионитите (Гобозико) се появяват и в Тохаристан, като<br />
резултат от резширяването на техните владения след победата им над шах<br />
Йездигерд ІІ. (465)<br />
Гиршман чете легендата на тези монети като „Shaho Zabula”. (466) Хумбах<br />
предлага две версии: Гобозини (Gobozini) и Гобозико (Gobozoko), като предпочита<br />
втарата версия за по-вероятна. (467) Според Алрам който предлага нов прочит на<br />
това име трябва да се чете T/Gobazin (i/о) (Тобазини/о или Гобазини/о). (468)<br />
Ртвеладзе чете легендата като Gobozona / Goboz(а) (Гобозона, Гобоза) и тя се<br />
65