ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

още в гръко-македонското време – 330 г.пр.н.е., в арамейски документ под формата
Nikhsapaya (Никшапа). Според М.Массон името трябва да се свърже с иранското
ap, согдийски ob – вода. Първата част на названието може да свържем с пехлеви
nēk – благ, добър, красив, nēkīh – доброта, персийски, белуджи, пущунски,
шугнански nek – добър, хубав, nekī – щастие, ягнобски nik, сариколски neyk,
персийски naghz, кюрдски naz – красив, хубав, щаслив, naghzīdan – ощасливен,
nikū, niko – щастие, санскрит nyāyh – справедливост, правда, доброта, щастие,
синдхи neku, кашмирски nēkh, nēš – щаслив, добър, nīkī – щастие. Вж и
старобългарското, вероятно прабългарско по произход н га, н гы – радост,
наслада, удоволствие. Или Нахшеб означава „добра вода” названието е свързано с
доброто напояване на оазиса в древността от водите на р.Кашкадаря! по Анатолий
Сагдуллаев: Ксениппа - Нахшаб - Насаф - Карши (эволюция исторических названий
города: http://www.sanat.orexca.com/rus/archive/2-05/xenippa.shtml )
По пътя между Кашгар и Самарканд се намирали Mими и Цзецзиба. Цзецзиба
се намира в югозападната част на Ферганската долина, а Мими в долината на
р.Зааминсу (Узбекистан). (889)
На територията на съвременен Туркменистан, се намира древната област
Дехистан, разположена около Етрекската долина. нейният център е бил град чийто
руини са открити до Мешхеди-Мисран. Паметниците на Дехистан от този период
могат да бъдат класифицирани в няколко вида:
1. Тип “малко градче”, като археолг.комплекси Ули-Киз-Кала и Шаудуз-Кала.
2. Тип “малка керпост” с площ от около 2.1 хектара и цитадела, като
Ортадепеслик, Акчакала, Дияндик и Канли-тепе.
3. Тип “голяма крепост” с площ 3-5 хектара, с кръгли кули по ъглите и
полукръгли на предните стени: Геокчик-тепе и Г-35.
4. Тип “малки квадратни тепета (селища). (890)
Като отделни малки единици се формира Амул, като управлението им се
осъществява от владателската династия на Самарканд. Не е известно, каква точно е
системата на управление на отделните провинции, които са били част от
държавната на ефталитите. Според китайските източници областите подчинени на
ефталитите, са засвидетелствали васалството си с ежегодни “дарове” за владетеля,
т.е. данъци, но какви са били отношенията между тях не са известни.
Във всеки случай, промяна на управляващите династия в повечето области на
Средна Азия през ефаталитското време не се наблюдава. Политическо разделение е
създадено в началото на 5-ти век продължава да съществува и след падането на
ефталитската държава.
След разгрома на ефталитската държава в речните равнини на Средна Азия
продължават да съществуват единиците, установени в началото на 5 век, но заедно
с тях възникват и нови. В района на съвр.Ташкент е владението Чач с център
Бинкет, от Фергана се обособява Касан. По горното течение на Зарефшан се намира
Буттам, а на север от планинските райони в близост до Ура-Tубe се обособява
регион с названието Уструшана (озн. „голяма страна”, от осет. æstur/ustur – голям и
източноиранското χšana – страна) с център гр.Бундикет, чието местонахождение е
било около съвр.Шахристан. Столица на Согд по това време е Самарканд. Областта
е разделена на по-малки единици, подчинени на Самарканд: Пенджикент,
Маймург, Самарканд, Иштихан, Кеш, Несеф, Арбунджан, Кушания и Дабусия.
Отделни владения са: Илак, Исфиджаб, Термез, Хутталан (носещ етнонима на
126