ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Йездигерд II срещу хионитите е в 442-449 г. и завърши с победа на персите. В
хрониката на Сирийския град Карка де Бет Селок (6 в.), се засягат също тези
събития, както и от Егише, и се казва че персите овладели областта и града Чол,
където живеело племе със същото име (близо до Съвременният град Туркменбаши
в Западна Туркменистан). Вероятно това племе е било хионитско. В други
съобщения се казва че Чол не е има на племе, а на царя на хионитите. (606)
Чол може би не е било името на града, а на за племето, живеещо там, по
мнението на някои автори, тъй като имито на този район е известен и тогава се е
наричал Горго, древната Хиркания, днес Гурган, намиращ се на източния бряг на
Каспийско море (северно от Етрек). Думата “Чол” може да се обясни от тюркските
езици според Вязигин като “пустиня” или “степ”, както е в съвр. туркменски.
(Ж.В.: туркменски, азърбайджански, турски, карачаево-балкарски, киргизки çöl,
татарски, башкирски, узбекски, уйгурски çül, казахски, тувински šöl, а в чувашки
čul/čоl – каменен, камък. В монголски čilaγu(n), čila'un, халха-монголски čulū,
бурятски šulū(n), калмикски čolūn, ордоски čilū, дагурски čolō, в
тунгусоманджурски, евенкски, улчийски, нанайски, удегейски, орокски džolo,
евенски džol – камък. В корейски tol, японски ishí, протояпонска форма *(d)ísì –
камък. Общотюркското понятие е taš – камък, а прототюркската форма се
въстановява като *diāĺ, протоалтайската е *tiōĺì- камък. Ностратически паралел с
картвелското, грузинско tal, свански tol – кремък. по Старостин)
Племето “Чол” като са били победени и покорени от Йездигерд II, построили
крепост там, наречен от него Шахристан-е-Йездигерд (Крепост, град на
Йездигерд). По мнението на Пигулевская, според сирийската хроника, това събитие
може да бъде отнесено за време, след осмата година на управлението на този шах,
т.е. след 446/47 г. Изграждането на крепости в този регион от Йездигерд ІІ цели
укрепването на източното Прикаспие за защита от номадските племена. (607)
Втората военна кампания на Йездигерд II е през 450 г. Егишe пише: “След
това в началото на дванадесетата година от царуването си, той събрал силна и
многобройна войска и нападна земята на “теталите”. Когато “царят на Кушаните”
видя това, не може да му се противопостави в битка и се оттегли с цялятя си войска
дълбоко в пустинята, в райони където персите не можеха да проникнат. Но той
(персийският цар) нахлу дълбоко в земите им (на теталите) и превзе много
крепости и градове и с много пленници, плячка и грабеж, се прибра в собственото
си царство”. (608)
Тер-Мкртичян отбеляза, че Йездигерд II с армията си достигнал до “страната
Талакан”, а в бележка под линия, посочва: “Талакан - част от територията на
Кушанската държава, наречен по-късно Хорасан”. (609) Въпреки това мнение,
както е добре известно, Хорасан не е Талакан според арменските източници.
Хорасан по това време се нарича Апар, пров.Апаршахр. (610) Това наименование
“Апар” фигурира и тюркски надписи ог 8 век (на Билге-Каган и Кул-Тегин). То е
повече политическо отколкото географско название. Въпреки това по своето
местоположение, “Апар” съвпада с географската област Хорасан. (611) (Ж.В.:
Названието “Апар” произлиза от самоназванието на ефталитити – вар, авар!)
По време на кампанията в 450-451 г. Йездигерд II навлиза в областта Ертаган,
която най-вероятно е влизала в землището на ефталитите, според Неразик, нов враг
на Сасанидите. (612)
88