ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

носил тюркската наследствена титла “таркан”. Тюргешите са запднотюркски
племена установили се в долината на р.Чу. След разпадането на Западнотюркския
каганат в 658 г. създават собствен каганат, който съществува до 766 г. когато
тюргешите са покорени от тюркското племе карлуки. (832) Фрай също стига до
извода, че Незак е широко разпространени име и Ибн Хурдадбех дори съобщава че
“Незак” е титла на нисш тюркски принц. (833)
Замъкът Кафир Калаи Барфак може да бъде идентифициран с крепостта Курз
(к.р.з), наречен още “Гнездото на орлите, защитаван от Незак тархан, който
обсажда и превзема Кутейба. Според Грене: “Мястото е на изток от реката, и само с
една тясна пътека се е свързвало с прохода Чахар-Дар по който е смятал незка
тархан да отстъпи към Кабул”. (834)
Според енциклопедията “Тундян”, 127 градове и владения разположени
западно от Кашгар, през 659 г. са изпратили пратеници в двора на Империята Тан.
Сред тях е и пратеник от владението Йда (Йеда), т.е. ефталитите. В “Тан-шу”
ефталитите се посочват като 16-то по големина владение в региона: “Дахан е
главният наместник (в по-старите издания се пише като Тайхан, поради факта че в
танската епоха йероглифа се е поризнасял “тай” а съвр. произношение е “да”) и
седалището му е в Хуолуо, столицата на ефталитите (на ефталитския улак – т.е.
улус, подчинено владение). Той [императорът на Тан] предоставя на Дахан да
управлява територия състояща се от 15 улака (улуса), които да се под властта на
ефталитите”. (835)
Арабските източници посочват като противници на “правоверните” по време
на завладяването – номадите от Бадгис и Тохаристан. Въпосните “кафири” са
известни и като “тюрки” и като “ефталити”. Например Табари описва борбата на
Ахнаф ибн ал-Kaис с номадите на Тохаристан през втората половина на 7 век, но в
една място от текста ги нарича турци, в друго – ефталити. Специално Табари пише:
“Ибн Амир се насочи по посока на пустинята Рабер ... към гр.Нишапур в областта
Абрашахр. Авангарда на армията е командван от Ахнаф ибн ал-Kaис. Той пое пътя
към Кухистан и отиде в Абрашахр. Той се срещна с ефталитите. Ал Ахнаф влиза в
битка с тях и ги побеждава. Така отваря пъта на ибн Амир към Нишапур”. (836)
Якубовский обяснява този разнобой в арабо-персийската ислямска писмена
традиция, с факта че, когато сасанидискию шах и тюрките разгромяват
ефталитската д-ва, те не унищожават местните владения, а само налагат
сюзеренитета си и постепанно започва проникване и заселване на тюрки сред
завареното ефталитско население. Якубовский посочва че в описанието на
събитията свързани с арабското нашествие в Дехистан, в първото тридесетилетие
на 8-ми век, тюркският местен владетел Сул, с войската си се сражава с арабския
пълководец Йезид ибн Мукхалаб. Тук директно се говори само за тюрки и няма
смесване с ефталитите. (837) В.Массон отбелязва че Дехистан е сред областите
населен с “хионито-ефталити” само че след тюркското завладяване, областа
започва да се свързва с тюрките, вероятно и защото започва заселване на тюркски
племена. (838)
В 701-703 г. ефталитите в съюз с тюрките и тибетците участват в обсадата на
Термез, чийто управител Муса ибн Абдала ибн Касим е вастанал срещу наместника
на Хорасан. Обсадата завърши с поражението на обсаждащите войски. Едва след
15 години по-късно водачът на бунтовниците е разгромен. (839)
118