ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Михаракула противоречи на данните от един надпис върху медна пластинка
(медния свитък), съхраняван в Колекцията “Шьойен” (Schøyen collection,
собственост на Мартин Шьойен, род. в 1940 г., норвежки историк, палеограф,
букинист, пътешественик и колекционер). (407)
Най-ранните монети от типа Кингила (според Гьобл се появяват в периода
430/440 г. – 490 г.) са “анонимни”. Следващите: Еm. 40-43. Еm. 44, 66 и 66A имат
двуезичен надпис, на кушанобактрийски – “алхоно” и на “брахми” – името
Кингила. Най-късните монети на Кингила са Еm. 81 и са сечени в края на 5-ти век,
въпреки че Гьобл предполага се, че и следващите Еm. 82-89, 91-107, 112, 117-118,
също са свързани с този цар. Надписите са на кушанобактрийски и индийски
(брахми), или и на двата езика и споменават различни имена, а понякога и името на
царя (в брахми Khigi, Khigila или Khingila). Има влияние, на индийската религиозна
традиция, но в същото време се изобразява и сасанидския “олтар на огъня” на
реверса (обратната страна). (408) Алрам отбелязва че монетите на Кингила са
пълвите прототипи за изработването на монетите известни ни от съкровището в
Кабул.
По време на царуването на Кингила, царят започва да носи семпла короната
която представлавя венец с полумесец поставен над челото. (409)
Монети с името на Кингила, изписано на “брахми” географски трябва да се
свържат с източната част на Афганистан или северозападен Пакистан, а
хронологично – с 6 в. вероятно към края, а не в началото. (410)
Според Гьобл, Кингила е наследен от Тораман (490 –ок.515 г.), името му е
записвано с брахми е Тора, Торамана (Тора, Toramāna). Под негово ръководство
алхоните около 500 г. завладяват Малва (Централна Индия). Монети с името на
Тораман(а) са открити в големи количества в Малва, Пенджаб и Кашмир. (411)
Тораман е наследен от Михаракула (ок.515 – 542 г.), името е изписвано с
брахми “Jayatu Mihirakula” (412) или “Господин Михаракула”. Наблюдава се все
по-голям влошаване на съдържание на сребро в драхмите и монетите сечени от
него. (Ж.В. белег за влошено икономическо състояние на държавата и обедняване)
След смъртта му, около 542 г., част от алхоните се изтеглят на север, към Каписа
(Кабул) и Газни, където се сблъскват с местния владетел Незак. (413)
Тораман и Михаракула секат главно сребърни и медни монети. Сребърните
монети на Тораман са известни в три разновидности, а тези на Михаракула – в две.
(414)
На лицевата страната на сребърни монети на Михаракула е изобразен портрет
на владетеля, а на обратната страна е легендата ”Jayatu Mihirakula” или
“Mihirakula” на брахми. (415) Що се отнася до медните монети, те са два вида. На
едните има следния надпис “Shri Mihirakula” (Г-н/или “великия” Михаракула) или
“Jayatu Mihirakula”. На обратната страна обикновено е изобразен свещенния бик
Нанди, символ на бог Шива, които показват ангажираността на Михаракула към
култа на Шиваимзма. (416) Големите медни монети на Михаракула показват ездач
на кон с легендата “Mihirakula” на брахми, а на обратната страна е изобразена
богинята Лакшми. Това е имитация на Гуптските монети с конник. Има и някои
медни монети на Тораман, повторно прештамповани от Михаракула. (417) (Ж.В.:
също белег за обедняване!)
Според големината си медни монети от Михаракула се подразделят на:
59