ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

първообраза на кидаритските монети са драхмите шаховете от Шапур ІІ до
Йездигерд II (438-457 г.). На свой ред кидаритите са покорени от следващата
номадска вълна, станала известна по нумизматични данни като “алхони”. (649)
Ерингтън и Къртис предполагат по нумизматични данни че времето на
съществуване на Кидаритската д-ва е 370-468 г. Но те също така отбелязват, че
кидарите се задържат най-дълго в Гандхара. В “Бей-ши” се съобщава за страната
Цзидулу (Кидоло – Кидар) заедно с другите страни от Северна Индия и Южен
Афганистан, които са изпратили посолства в империята Вей през 477 г. (650)
Въз основа на проучване на нумизматичния материал Мартин и Гиршман се
противопоставят на гореизказаното мнение и посочват че времето на Кидар трябва
да се постави в 4-ти век. Мартин смята, че Кидар управлява през втората половина
на 4 век и е подчинена на Шапур II. Историята на “Кушаните” по-късно е
хипотетично възстановена от него: около 350 г. жужаните принуждават кушаните
да напуснат Бактрия, част от тях се преселват в Прикаспието, другата част
заминават в Гандхара, начело с Кидар. След това в резултата на победоносната
военна кампания на Шапур II на изток, Кидар се признава за негов васал, около
367/368 г. Мартин предполага в съответствие с монетите, че Кидар отхвърля
персийската зависимост, и скоро след това се появява нова опасност – “белите
хуни”. Под техния натиск той изоставя владенията си, синът му се установява в
Пешавар, а самия Кидар бяга на запад. Около 400 г. “белите хуни” овладяват Кабул
и Гандхара. (651)
Приск Панийски споменава “хуните-кидарити” за пръв път в 456 г. като
противници на шах Йездигерд II (438-457 г.), който е преустановил “подаръците”
(данъка) плащан от предшествениците му на източните съседи на Иран. Двете поранни
поражения в Тохаристан, на предишния шах, са съобщени от Лазар Парпеци.
Тези варгове на Персия той нарича традиционно “кушани” но по-вероятно става
дума за кидаритите. Те вече са излезли на историческата сцена и са участвали във
войната с предишния шах Варахран V, но тяхното име тогава не фигурира в
източниците, свързани с управлението му. Гиршман който в детайли проучва
историята на хионитите и ефталитите, вижда в кидаритите, потомци на кушаните.
Кидар управлява в 4-ти век и е съвременник на Шапур II, което се доказва и от
приликата на короните в монетите им, намерени в съкровището от Тепе-и-
Маренджан. С помощта на хионитите, Кидар слага край на Сасанидското
управление в Бактрия, но е принуден да приема васалството на Шапур II.
Столицата на Кидаритската държава, според Гиршман е Балх (старата столица и на
бившата провинция Кушаншахр). Скоро след това в 358 г., с подкрепата на
племето Забул (едно от хионитските племената), Кидар завладява Кабул и Гандхара
и отхвърля изцяло персийската зависимост, побеждавайки но бойното поле в 367-
368 г. Шапур II, и провъзгласява 4-тата династията на Кушаните. Въпреки това,
Шапур II скоро влиза в съюз с хионитете и отново превзема Бактрия в 371 г. (652)
Малко по-различно вижда събитията свързани с кидаритите Митчинер.
Според този учен, Кидаритската д-ва възниква около 360-та г. в североизточната
част на Пакистан, когато монетния двор в Гандхара, на последния кушански цар
Шилада, престава да функционира и се появяват първите сребърни монети на
Кидар. (653) По-късно Кидар завладява Северен Пакистан и Кашмир и започва да
сече златни монети, подобно на старите кушански владетели, използвайки
монетния двор в Гандхара. (654)
94