ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

настъпват сериозни изменения в него. Другите типове погребения вероятно
принадлежат на друго население и култула. Антропологическите проучвания
показват разнообразие, дори в едно погребално съоржение се откриват хора от
разл. антропологичне типове. (179)
Трофимова показва че джетъасарското население е притежавало известен
монголоиден примес, вероятно дошъл с някяква алтайскоезична група. Например
един от женските черепи от Джетъасар е много сходен с подобна находка от
Шибин (в подножието на Алтай). Джетъасарските черепи се много сходни с
черепите от Таштъкската кулутура от Минусинск. (Ж.В.: Които обаче не са
монголоидни, а европеидни с монголоидни примеси!)
Също според други изследователи монголоидния примес на населението от
Джетъасар е сходно с населението обитавало Алтънасир, Куня-Уаз и Канга-Кала.
Характеристиките на материалната култура (фиг. 18, 19, 20) на Джетъасарското
население от 6-8 в. наподобява много тази на сърдаринските огузи от 9-11 в. Това
потвърждава и „Тан-шу” която съобщава че на изток от Хорезъм живеят племената
Геса (Ghesa). Може би тези племена са дошли в Хорезъм и са се смесили със
завареното население. В действителност Афригидския период на Хорезъм, показва
много елементи, които нямат местна традиция и са по-свързани с полуномадските
племена от североизточната част на Приаралието. (180) В Джетъасарските селища
са добре защитени крепости, разположени в групи от 7-8, понякога и 10 населени
места, като растоянията между отделните крепости са около 2-8 км. В момента са
изследвани 9 такива групи. (181) Всяко селище е притежавало погребални
съоръжения, некропол от могилен тип. Селищата са разположени в близост до река
или напоителен канал. Когато водата е изчезвала, поради географскоклиматическите
условия, е западало и селището. Във всяка джетъасарска група от
укрепени селища винаги едно от тях е с по-големи размери. (182)
В 5-ти век в Джетъасар се появяват някои промени в укрепленията, появили
се и нови крепости, вороятно поради идването на ново население. Площта на
земеделските участъци също се увеличават. (183)
В 3-4-ти век някои от селищата са унищожени поради военни сблъсъци с
номадски племена от изток. Населени от Джетъасар се преселва на запад към
Северен Кавказ, друга част се предвижва по десния бряг на Сърдаря на юг и
югоизток, като достигат до Фергана. (подчертаването е мое Ж.В., но автора не
уточнява съдбата на това население.) Миграционните процеси продължават и покъсно,
към края на 5-6 в. и дори до края на 7-ми век. (184)
Това се подкрепя и от В.Ягодин, който отбелязва, че единият вид погребения
(т.нар. 3-ти тип) от Джетъасар, са много близки с комплекса Дуана (разположен в
източната част на скалистото плато Устюрт) просъществувал в 3-4 в. (185)
Еркурган
В сравнително големия археологичен комплекс Еркурган (на 10 км
северозападно от оазиса Карш в Узбекистан) Кабанов вижда столицата на
Кидаритите (фиг. 21, 22). Еркурган е с площ 150 ха. (186)
Изследвани са няколко архиологически слоеве от 4-5 в. (187) В средата или в
края на 6-ти век, живота в Еркурган приключва. Истинската причина не е известна.
Най-вероятно причината за това е война и вражеско нападение, тъй като по стените
29