ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Въз основа на това съобщение на Себеос, тя (К.Тревер) прави следното
заключение: имената “Кушанска държава”, “Кушанско царство”, “Кушански цар”,
са “консервирани” не само в 5-ти век, в периода на разцвета на ефталитите, но и
по-късно по времето на Себеос, т.е. 7-ми век. По данни на арменския историк
тогава ефталитите са обитавало главно в областта около Херат, Бадгис, Талакан, и
Балх. Въпреки че Симбат Багратуни, може би е спечелил, посочените по-горе
територии, те не са били под контрола на Сасанидите, и походът му предизвиква
ответната тюркска реакция, както смята Гафуров. (799)
Въпреки победата си Симбат се връща обратно в Нишапур, което според
Массон, означава, че неговият военен успех не е толкова голям, както го представя
Себеос. След това Тохаристан попада окончателно под тюркски контрол и
управлението му е померено на сина на кагана Тарду-шад, който се установява
недалеч от съвр.Кундуз.(800)
По отношение на останалите ефталити в района Каписа-Гандхара има
информация, че техни малки държавици продължават да съществуват. Те пускат в
обращение монети с надпис “xingil” (Кингила) на брахми. До около 625 г. войските
на вече обособилия се Западен Тюркски каганат, под ръководството на Тон-ябгу
(баща на Тарду-шад) прекосяват река Инд и завладява някои евталитски владения,
като свалят ефталитските управляващи родове и ги заменят с тюркски. Последният
ефталитски управител на Каписа-Гандхара е Нарендра II, бивш васал на Западния
тюркски каган. (801)
Владетелското име Кингила (Khingila) или другите му форми – Кинкила,
Хингила (Khinkhila, Xingila) т.н. поставя някои въпроси със широкото си
разпространение:
1. Кингила (Khingila) върху монетите.
2. Кинкила (Khinkhila) в “Раджатарангини” на Калхана.
3. Кинкила (Khinkhila) или Кинджил (Khinjil), в труда на Ал Якуби.
4. Кингала (Khingala) в два надписа на мраморната статуя на Ганеша (богът
със слонска глава) от Гардез.
5. Кингила (Khīngīla) от надпис върху медна плоча.
6. Кингила (Khingila) от кушанобактрийски надпис около обиколката на
печата от личната колекция на г-н А.Саееди (A. Saeedi, Лондон).
Съндерман (Sundermann) предполага че това не е един човек – основателя на
ефталитската държава, а по-скоро династичнои ме на наследниците му, коета покъсно
се прехвърля и върху тюркската династия “Турки-шахи”. (802) Тюркските
владетели на Каписа-Гандхара от племето “Аскил” от рода на Незак-тегин, също
приемат ефталитското име Кингила, тъй като се считат за правоприемници на
ефталитската династия, според Хармата. В 670 г. представители на тази династия
управляват Забулистан, както и Каписа-Гандхара. Властта им се задържа, въпреки
войните с арабите до края на 7-ми век. (803)
Кингал (Khingal) не е собствено име, а епоним, създаден на базата на
ефталитската династия, който се предава от поколение на поколение в източната
част на Афганистан и северозападните райони на Индия, по мнението на Петеч
(Petech). (804) Според Калиери (Callieri), Кингила не е име, а титла. (805)
Това е реално царство, съществувало в долината на Кабул, с лятна столица
Баграм и зимна – Хунд, според Куваяма. Това държавно формирование се е
обособило към средата на 6 век, с настъпването на политическата слабост на
114