ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

ефталитски монети (Em.287A) (фиг. 80, 1), където ефталитския владетел е
изобразен в профил с чаша в дясната ръка, стилистичен похват, познати ни и от
вече разгледаното изображение върху „блюдото на Строганов”. (448) Ефталитски
монети са откривана и в:
1. В Кара-тепе, сребърна монета с типичното ефталитско изибражение, но на
реверса има „сърце и трилистник”. (449)
2. В Хайрабад-тепе, имитация на монета на Пероз, датира от втората половина
на 5-ти или началото на 6 век. (450)
3. В разкопките на селище, намиращо се на пътя Термез-Ангор, недалеч от
Angor са открити още подобни монети. (451)
4. Сребърна монета, имитация на Пероз, датирана от края на 5-ти или
началото на 6 век, е открита в Далверзин-тепе. (452)
5. В Будрач, разположен на 10 км северно от Далверзин-тепе, са открити две
монети, имитации на Пероз, обозн.по Гьобл Еm. 287. (453)
Ефталитските имитации на монетите на Пероз, сечени в монетния двор
„baxlo” (Балх) могат да бъдат разделени в две групи:
1. По-голямата група с кушанобактрийски надпис ēb, или ēbo (ēbodalo – ептал,
абдал) на лицевата страна, пред профила на владетеля. (Ж.В.: Твърде вероятно
кушанобактирйското ēb/ ēbo, е означавало седем, вж. ваханското уb( ыb) – седем,
така самоназванието на ефталитите “ēbodalo” означава буквално “седем племена”
от пущунското ddala – група, племе, тълпа! Оттук и закономерното му предаване
като абдал, хептал, хефтал)
2. По-малката група, която вместо кушанобактрийски надпис, има полумесец
в дясната половина полето над диадемата с лента и звезда в лявото поле.
Една от характерните особености на двата вида монети са четирите големи
точки по външната периферия. Леки вариации се срещат само в първа група,
където точката е между корона и полумесеца, както в сасанидския образец, или
точките са три (три малки точки, подредени в триъгълник). (454) Лернер отбелязва,
че на някои монети короната на владетея е изобразена с лъвска глава. (455)
Много медни монети от ефталитски тип са открити от Кабанов при
разкопките му на Шор-тепе (3 км южно от оазиса Карш) вероятно сечени от
ефталитския управител на Нахшеб. На монетите е изобразена главата на
управителя на лицевата страна, без корона, обърната наляво, с голобрадо лице и
дълъг прав нос, а на обратната страна ими изображение на човек убиващ лъв с меч.
На аверса, пред лицето на човека, има арамейски надпис. Главата на владетеля е с
признаци на ИЧД (изкуствена черепна деформация) подобно на монетите сечени от
ефталитите в Индия. Монетите са датирани между 480 г. и 563/567 г. през времето
когато ефталитите владеят Нахшеб. Фактът, че управителят е изобразен без корона
се обяснява от Кабанов, че в случая имам местен управител сякал свои монети, а не
отделен владетел. (456)
Около средата на 6 век Тюркският каганат налага своята власт на север и на
изток от ефталитските владения в Хорасан. Това се използва от сасанидския шах
Хосров І Ануширван който се съюзява с тюрките и около 563/65 г. съвместно
разгромяват и поделят Ефталитската държава. Дори и в този късен етап, който
продължава до средата на 8 век, сеченето на имитации на сасанидските драхми
продължава. Преди всичко, се откриват голямо количество монети, сечени от
Хосров II Парвиз (591-628 г.) и техните имитации съдържащи местни елементи.
64