ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

всички планински племена от Памир и Хиндукуш, обединени под една власт,
започват да се наричат с общото име “ефталити”. По този начин, съгласно
Гумильов, ефталитите са планиници от Памир и Хиндукуш. (12)
Преди Гумильов, до подобно становище стига и Еноки, след проучване на
китайските източници. (Ж.В. :Всъщност Гумильов преписва хипотезета на Еноки и
я популяризира в рускоезичното пространство.) След анализа си, той посочи, че
китайските автори са имали само приблизителна информация на произхода на
ефталитите. Еноки е съгласен с Гиршман по въпроса че, ефталитите са били
ираноезични и се отличавали от хионитите, които били хуни. Царството на
хионитите в Согдиана е завладяно от ефталитите, чиято е правляваща династия е
Цзяувла (Jauvla) или Чжао-ву. Еноки обосновава своята тероия, въз информацията
от китайската хорника “Суй-шу” (История на Династията Суй) където се казва че
владетелският род на Согдиана е бил известен по-рано като Вен (хуни – по Еноки)
и по-късно като Чжао-ву. (13)
Eноки предполага, че е имало двата центъра на Ефталитската държава,
единият е бил в района на горното течение на Амударя и западен Бадахшан, където
китайският будистки поклоник и пътешественик Сюян Цзян посочва стараната
Цзимотало, в своето “Описание на страните от Западния край”. Това име, което
означава “подножие на снежната планина” може да бъде санскритска форма на
етнонима “ефталити”. (14) Разположен е бил високо в Тохаристан и сравнително
изолиран. Именно тук в Бадахшан ефталитите са съхранили древния си обичай –
полиандрията (многомъжество, когато една жена се омъжва за двама или повече
мъже, най-често братя).
Другия център се е намирал в областта Гур (южно от Кундуз) и отговаря на
посочените в китайските източници “Хуа” или “Горго” на Прокопий. Съгласно
Eноки, този аргумент също подкрепя теорията, че произходът на ефталитите е от
Източен Тохаристан, по Горна Амударя, или в планините Хиндукуш, поради което
центърът на държавата им не е бил в близост до планината Алтай, което се
разминава с китайските източници. (15)
Друг аргумент в полза на местен произход на ефталитите е, че Согдиана е
завладяна почти 20 години по-късно, след като са се заселили в Тохаристан и
Северозападна Индия. На базата на анализ на “Вей-шу” (История на Династията
Вей) където се съобщава за посолства, изпратени от Согд (Су-те), Еноки
предполага че там ефталитите се установяват в периода 467-473 г. или 480 г., тъй
като последното фиксирано посолство от там, пристига в Китай в 479 г. (16)
Според китайски източници ефталитите са известни поне 80 или 90 години
преди времето на император Вен-чен (452-465 г.). Първото посолството на
ефталитите в Китай идва през 456 г. и съгласно горепосочените данни, излиза че
излизат на историческата сцена около 366 или 376 г. Еноки обаче не е съгласна с
тези дати, и предполага появата им между 437 и 456 г. (17 )
Второто посолство на ефталитите е изпратено до Империята (Тоба) Северна
Вей в 507 г., петдесет години след първото. А в преиода 507-531 г. са изпратени 13
ефталитски посолства към Китай. Между 477 и 520 г. ефталитите завладяват
Гандхара.
В 477 г. от Гандхара пристига последното посолство на кидаритите достига
до Северна Вей, а в 520 г. от Гандахра идва първото посолство на ефталитите,
което показва че вече те са контролирали областта. (18)
7