ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Мерв
В Националния музей на Туркменистан се съхранява статуетка на жена
свиреща на музикален инструмент (арфа), която е била намерен в разкопките на
будистки комплекс в Мерв (Гяур-Кала, в югоизточната част на Туркменистан)
(фиг. 34, 1 ). Музикантката е седнала с кръстосани крака, придържа арфата и свири
с лявата си ръка, поставена на струните. Тя носи венец на главата, големи кръгли
обеци, шал, и падащ надолу от горната част на ръцете, индийски плащ „дхоти”
(dhotī) и огърлица върху голите и гърди. (241) Подобен художествен стил, и
статуетки са характерни за Пешавар през ефталитското време.
Статуетката е датирана от 6-ти век. (242) Намерени са и много керамични
фрагменти от будисткия манастир в Мерв с изобразени тагми, които Илясов
свързва с тагмите известно от Далверзин-тепе и ги определя като ефталитски. (243)
Известната “ваза от Мерв” (фиг. 34, 2) (ръст 46 cm), намерени в разкопките от
същия будистки храм в близост до счупената глава на Буда, съдържа надпис на
санскрит, е датирана от 5 - 6 век. Тя е със широко гърло, тяло с две овални дръжки,
с малки бутони в горната част. Цялото тяло е нарисувано със сцени от живота на
един аристократ. Сцените показват, лов, болест и погребение. (244)
Пенджикент
Въз основа на разкопките в Пенджикент (фиг. 35, 96, 1) (близо до днешния
град със същото име в северозападната част на Таджикистан), може да се заключи,
че всяка жилищна сграда в ранносредновековния град е строена по предварителен
план, в зависимост от възможностите и желанията на стопанина и`. Обстановката,
дизайна, стенописите, декора напомня за собственика на двореца. Техническото
ниво на строителните работи е различна за различните социални слоеве. В 5-8 в. се
наблюдава увеличаване на кирпичената зидария в Тохаристан, Согд, Фергана и
Уструшана. Настъпват промени и усложнаване в изработването на самата
кирпичена тухла. (245)
До източната стена на крепостта на Пенджикент са открити руини на сграда,
вероятно триетажна от 6 в. предназначена за постоянния гарнизон (казарма) и се
свързва с ефталитското присъствие. (246)
Стенописите от Пенджикент (фиг. 37, 38) изобразяващи реалистични герои, са
източник за становища относно етническия състав на населението. Според
А.Белинский може да се видят представители на три основни етнически групи –
согдийци, тюрки и кушано-ефталити. (247) Илясов разглежда смятаната от него за
ефталито-хионитска тагмата, за тагма на владетеля на Панджикент от втората
половина на 7 век - согдиеца Амогиян (наречен оче Гамаукян или Хамаукян
(Gamaukyan или Hamaukyan). (248) Керамиката от Пенджикент е класифицирана в
няколко периода: 5-ти век; края на 5 век - началото на 6 век, 6-ти - началото на 7-
ми век; средата на 7-ми век; края на 7 - 8 век и първата четвърт на 8-ми век. (249)
37