ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

средноазиатска двойка, седнали с кръстосани крака. По отношение на формата е
близка до купите от Чилек и Пенджаб. Блюдото е датирано от 5 в. и някои
изследователи смятат че изобразява ефталитска съпружеска двойка на пир, предвид
съобщението в “Лян-шу” за съвместните семейни пиршества у ефталитите и
високия статус на съпругата, както и във вече разгледаните подобни изображения
от саркофага на Ши Юн. (348 )
Друга бронзова купа е открита в Кашмирските скални храмове (фиг. 64).
Нейният размер е 8 см в диаметър. Външната повърхност на чашата е украсена с
гравирани човешки и птичи фигури, растителни и геометрични орнаменти.
Външната повърхност е разделена на шест паралелни пояса с изобразени глави във
всеки кръг, разделени от растителни и геометрични орнаменти. В основата на
купата е изобразена патица или гъска с отворени крила, обърната надясно. На гърба
си та носи слънчев символ. Според Насим Хан, човешките глави саизобразени в
типичен ефталитски стил – продълговати глави, дълги и тесни мустаци,
бадемовидни очи и слънчеви символи. Насим Хан смята, че купата е царски
предмет от ефталитското време (4-5 в.). (349)
Теракота
Терминът “ефталитска теракота” определя една малка група от теракотни
предмети, датирани в периода 5-ти - 7-ми век от н.е. и разпространени предимно
на територията на Чаганиан (фиг. 65). Тези теракотни статуетки изобразяват
личност, привърженик на учението Бодхисатва с типична шапка и корона с три
полумесеци. Такива полумесеци са намерени върху керамика открита в руините на
будистки храм в Мерв. Подобни “Бодхисатва” със сходни шапки са показани и в
будистки картини от Бамян, Какрак в Афганистан. (350) Според Илиясов короната
с три полумесеца, не е религиозен символ свързан с Бодхисатва, а по-скоро
ефталитски, отразяващ и сасанидското влияние. (351) Подобни фигури са
откривани в руините на крепостите в Далверзин-теме и Будрач (фиг. 66), една от
неизвестен археологически обект в Сурхандаря (Узбекистан) и теракотана фигурка
от долината Хисар (Таджикистан). Според Илясов съчетанието на корона с три
полумесеца и кафтан с десен триъгълен ревер е типично ефталитско. (Ж.В.:
Първообразът на този тип кафтан се открива в тохарските държавици Куча и
Карашар, вж. Восточный Туркестан в древности и раннем следневековья, М. 2000,
статията на С.Яценко за облеклото на народите в Източен Туркестан.) Подобни
дрехи са изобразени върху стенописите от Баляк-тепе, Къзъл и
костохранителницата в Куча. Всички тези находки са датирани в периода от 5-ти
до 7-ми век. Дрехите с десен ревер от 7 в. и по-рано могат да се определят като
типичен ефталитски стил. (352)
Теракотни плакети с изображения, обикновено от войни и богини, са
намерени в крепостта Далверзин-тепе и са датирани от 6-ти - 8-ми век. Войните
носят къси пластинчати ризници, държат копие в дясната ръка и меч в лявата.
Богините, нарачени от изследователите тип „Атина-Рищо”, е със шлем, щит в
лявата си ръка и с копие в дясната. Те вероятно са изобразявали индивидуални
персонажи. Мкртичев и Илясов отбелязват че подобни плакети са открити също и в
Согд. В 6-ти век тези територии са били обединени от империята на ефталитите.
Тези изследователи предполагат, че на теракотните плакети са изобразени боговете
51