ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Допълнителна информация, най-вече за войната на Сасанидския шах Пероз с
ефтаритите, може да се намери в сирийските източници, като труда на Йешу
Стилит (6 век), „Хроника” написана около 517 г., в който обхваща историята на
Северна Месопотамия в годините между 497 и 506/07 г. В „Хрониката” на Захари
Ритор (5 - 6 век) се описват „народите живеещи в палатки” (Ж.В.: в Северен
Кавказ), като между изброените 13 имена, ефталитите са съобщени с две – абдел и
ефталит. (475) Също името на ефталитите се съобщава в непълната анонимна
хроника от град Карка де бет Селок (5 – 6 век). Михаил Сириец, автор от 9-ти век,
споменава ефталитите като „тедал, тедалатци”.
Отношенията между Сасанидите и североизточните им съседи, по-специално
хионитите, външният им вид и погребалните им обичаи, се съобщаат в „Римска
история” на Амиан Марцелин (330-400 г.). (Ж.В. става дума за европеиди с красиви
лица и трупоизгарянето на загиналия в битката при Амида, син на хионитския цар
Крум-бат).
Повече информация за ефталитите довот повече китайските източници. Името
„ефталити” се появява за първи път в китайските хроники в 456 г., когато те
изпращат първото си посолството в Китай в столицата на империята Северна (или
Тоба) Вей (386-534 г.) и няма данни за тях от преди 456, 476 г.
В китайски източници се дават сведения за произхода на ефталитите. Едни ги
свързва с каоче или гаоче (клон на тюркските племена, респ. уйгурите), други с
потомците на китайския пълководец Бa-Хуа, наместник на владението Чеши, и
племената обитаващи окло съвр.Турфан. Трети ги разглеждат като принадлежащи
към една и съща раса с да-юечжи (големите юечжи) или кушаните, четвърти
предполагат че са наследниците на Кангюй (известно владение от епохата Хан.
(477)
Разбирането на трудността за определянето на точния произход на
Ефталитите, в 7-ми век е добре описано от китайски автор Вей Цзе, които като
представител на династията Суи, пътува с мисия в западните страни.
Пътешествието си е описал в работата си „Си-фан-цзи” (Записки за страните на
западните варвари) където отбелязва: „Информацията, идваща от отдалечени
страни на чужди езици е обект на изкривяване и неправилно разбиране и освен
това, се отнася за много древни времена. Така че ние не знаем нищо със сигурност.
(По този начин), е невъзможно да се реши въпроса (за произхода на ефталитите).
(478)
В китайската хроника „Бей-ши” (История на Северните дворове), написана от
Ли Яншоу в 644 г., ние откриваме в (книга 97): „Страна на Йеда. От един вид са с
да-юечжите, според други те са подразделение на гаогюй”. Що се отнася до
родните им земи, „Бей-ши” казва: „Те произхождат от север на китайската граница
и са на юг от планината Цзиншан. Те са разположени на запад от Хотан”. (479)
(Ж.В.: под Цзиншан, което озн. „Златна планина” не трябва да се разбира
Алтай, а хребеда Карлъкдаг, най-източните разклонения на Тяншан
минаващи на север от Чеши (Турфан), както смята Л.Боровкова). Тук виждаме
твърде интересан пасаж показващ движението на ефталитите от района на Турфан
до района на Кашгар).
В „Суй-шу” (История на династията Суи), която е написана от Вей Цзен в 636
г. по време на периода на династията Тан (618-907 г.), в доклад (в книга 83) се казва
че „Столицата на страната на Йеда, се намира на 200 ли (1 ли средно е равна на 500
67