ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

допусна е станало около 358 г., или във всеки случай не много по-рано от обсадата
на Амида в 361 г. подобно датиране съотвества и от саснидския стил на
изображение в стенописа”. (316)
В североизточаната и северозападната част от нишата, къдете е стояла
статуята на Големия Буда (53 м) (фиг. 56, 1), са сравнително добре запазени части
от стенописи. Те показват повече индийски “Гупта-стил” различен от сасанидския,
което опказва че тази статуя е била по-късно издигната. Картините показват
човешки фигури, някои облечен в кафяви монашески одежди, по каноничните
правила, в типична за будиския ритуал седнала поза, с големи цветни ореол. Други,
са украсени с бижута, върху голи тела, и могат да бъдат поддръжници на
общността, проповядваща “Бодхисатва”.
Според Бивар на стенописа се виждат и фигури облечени с интересни
облекла, диадеми, златни венци с полумесец, увенчани с централна пъпка, над
диадемата украсен със златни топчета. Подобни изображения напомнят много
изображенията на ефталитските владетели от монетите. (317) Затова Бивар изказва
хипотезата че голямата статуя на Буда вероятно е издигната по времето на
Кингила, и дори че той самия е изобразен на нея. (318)
Изображения върху саркофази от Китай
Допълнителна информация за ефталитите може да бъде събирана от
изследването на погребалните съоръжения на средноазиатци, предимно согдийци
пребивавали в северната част на Китай. Такова светилище е открито в района на
“Северната врата Ци” в близост до Анян в провинция Хенан, а находките днес се
съхраняват в различни музеи (във Вашингтон, Бостън, Париж и Кьолн), и са
датирани от 6 в. В Анян светилищите е издълбано в скалите от тъмносив варовик,
показва согдийски стил и вероятно е направено по време на ефталитската власт в
Синдзян. (319)
В светилището са открити 11 отделни мраморни плочи и още 2 поставени на
входа, общо 13 и съхраняват се в “Михо-музей” в Шига, Япония (фиг. 57).
Тематиката на изображенията върху тях, показва ежедневния живот на согдийците:
брак, сватбено пиршаство, танцьори и музиканти, лов, шествия, както и
зороастрийския ритуал. (320)
Трябва да се отбележи и друг паметник, представляващ согдийски каменен
саркофаг от бял мрамор, открит при разкопки в Северозападен Китай, близо до
Тайюан (провинция Шанси) през 1999 година. Друг подобен е открит през 2000 г.,
в северните предградия на Сиан, по-рано Чанян, столицата на династията Северна
Чжоу (557-581) в Шанси (2,2 км западно от Анци)
През 2003 г., е разкопан гроб в който е намерен саркофаг от тъмен варовик
покрит с позлатени и боядисани релефи. Интересна подробност е, че в саркофага е
открита плоча с текст на китайски и согдийски. Текстът е надгробен надпис,
посветен на погребания – Ши Цзюн (493-579 г.) (321) Следва да се отбележи, че
всички тези саркофази са изработени в типичен согдийски стил на релефите,
картините, гравюрите (фиг. 58). (322)
В Тайюан е открит саркофага, съдържащ останките на Ю Хон и съпругата му.
Ю Хон умира 593 г., на възраст 58 години. Бил е “сабао” (sabao), официална
китайска титла от согдийски произход, давана на управителите на согдийските
47