ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

на шаховете Шапур II, Арташир II и Шапур III, или само на шахове управлявами
през втората половина на 4 век. Манделщам предполага, че смяната на столицата,
“кушаните” (кидаритите) са били принудени да направят поради нападението на
някакви номади, чието име не е било известно на автора на “Бей-ши”, но найвероятно
това за жужаните, тъй като според него “жужан” означаваи изобщо
“западни варвари”. (660)
Васире (Vaissière) смята, че кидаритите са в Тохаристан от 20-те, 50-те год. на
5-ти век и след това, под натиска на Сасанидската експанзия около 440 г. и на
ефталитите, в 456 г. Кидар разделя царството си на две части, едната – на юг, а
другата в Согд. Кидаритите установили се в Согд, се идентифицират със събствени
монети които започват да секат в 5 век в Самарканд, като на лицевата страна е
изобразен портрет на владетеля със согдийската легенда “kyδr”. Това се подкрепя и
от прекъсването на согдийските посолства в Китай между 441 и 457 г., както и от
съобщението във “Вей-шу” отнасящи се до годината 457 и “страната Суте, намира
се западно от Памир. Това е познатата от древни времена (епохата Хан) страна
Янцай. Днес тя се нарича Вененшана, разположена е около обширно блато на
северозапад от Катгюй. Тя е на 16 000 ли, отдалечена от Дай. В миналото “хуни”
(хунну) убили царя и превзели страната. Сегашният владетел на “Хуни” е третият
владетел на тази линия”. (661) (Ж.В.: Става дума за хиони, а не за хунну! А.К.
бърка.) Друго доказателства за присъствието на кидаритите в Самарканд са
глинените печати от колекцията на Аман Ур Рахман. (662)
Грене смята че кидаритите са в Тохаристан в периода 420-467 г. (663) След
това те го напускат поради възхода на ефталитите в този регион през първата
половина на 5 век. Между 412 и 437 г. Кидар обединява земите на север и на юг от
Хиндукуш, и установява столицата си в Боло (Балх). (664)
Кидаритската династия вече е създадена в началото на 5 век по време на
царуването на Варахран V който воюва с тях в Гандхара, а между 477 и 520 г.
земите им за завладени от ефталитите. В средата на 5 век, Кидар се изтегля на
запад и воюва с Персия в района на Каспийско море, както го е отразил Приск
Панийски. Синът му Кунх или Кунхас който е останал в бащините владения, е
победен от Пероз около 468 г. и губи столицата Балаам. (665) Съхранява
владенията си само в Гандхара, откъдето посолство пристига в Китай през 477 г.
Така Грене и Литвинский стигат до единомислие по въпроса. (666), (667)
Според Кабанов, началото на Кидаритската д-ва е 420 г. Бисвас (Bisvas), въз
основа на анализ на индийските източници, предполага, че Кидар завладява
Гандахра след 388 г. Луконин също анализира нумизматичен материал, и смята, че
Кидаритската държава съществува в периода 390-450 г. Той също стига до извода
за приликите между короните на Кидар и Шапур ІІ, но смята че само тове не е
достатъчно Кидар да се свърже с управлението на Шапур ІІ. Гьобл в своите
проучвания, също стига до извод подобне на Луконин, че сасанидското управление
в бившите кушански земи приключва в периода 371-385, а в периода 385-440 г. там
управляват кидаритите. (668)
Никитин предполага, че Кушано-Сасанидското царство е васално на
Сасанидите, и е основана върху териториите на старата кушанска д-ва, в началото
на 4 век от н.е. по времето на Хормизд II (303-309 г.) или Шапур II (309-379 г.), за
по-ефективно управление на тази завоювана територия. Това царство сече свои
96