ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

550 Майтдинова 2001, 88; Yatsenko (2006, 248) не е съгласен с нейна гледна
точка и смята, че няма паралели между изображенията на стенописите от
Дилбержин и елементите на дрехите известни от ефталитските монети и
гравираните скъпоценни камъни (за които стана дума в текста).
551 Распопова 1980, 103.
552 Майтдинова 1983, 52-53; Майтдинова 1987, 116.
553 Yatsenko 2006, 666.
554 Яценко 2006, 231.
555 Яценко 2006, 234, 250.
556 Яценко 2006, 251.
557 Яценко 2006, 252-255.
558 Яценко 2006, 256-257.
559 Яценко 2006, 276.
560 Альбаум 1960, 192-194.
561 Альбаум 1960, 196.
562 Sims-Williams 2008, 92.
563 Marquart 1901, 50.
564 Пигулевская 1941, 35.
565 Harmatta 1990, 96.
566 Harmatta 1990, 93.
567 Harmatta 1990, 97.
568 Луконин 1987, 228.
569 Губаев 1981, 31.
570 Ammianus Marcellinus 1894, 185-187; Аммиан Марцеллин 1996, 166.
571 Sims-Williams 2008, 93.
572 Sims-Williams 2002, 231-232.
573 Sims-Williams 2002, 232; Felix (1992, 487) посочва че хионитите пристигат
в средата на четвърти век, съставляващи една, макар и не най-първа вълна от
емигранти от Средна Азия в Иран. Те са последвани последователно от кидаритите
(около 371 г.), алхоните (около 400 г.), ефталитите (ок.420 г.) и групата на Незак
(около началото 460 г.). Хионитите не могат да бъдат приравнени към вълните на
по-късните “хуни”.
574 P‘awstos Buzand 1989, 198; Тревер 1954, 133.
575 P‘awstos Buzand 1989, 217-218; Тер-Мкртичян 1979, 48.
576 Тревер 1954, 135.
577 Губаев 1989, 279.
578 Луконин 1989, 258.
579 P‘awstos Buzand 1989, 197-198.
580 Зеймаль 1968, 106.
581 Массон 1964, 168.
582 Альбаум 1960, 207.
583 Зеймаль 1995, 24-27.
584 Mitchiner 1975, 161, 163.
585 Фрай 1972, 279; Въпреки че средновековният арабско-персийски автор ал
Саалиби пише “... като падишаха на Хаятила в Балх и Тохарстан. Те почитата
Аршакидите и в писмата (документите си) поставят тяхното име на първо място”.:
Исоматов 2006, 82.
164