ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

далеч не е изяснена. Същото се отнася и за монетните дворове. Въпреки че има
много взаимносвързани символи, които са изобразявани на различните монети и
говорят за техния общ произход, се наблюдават и много различия които пречат за
изясняването на тези взаимовръзки. Имената на монетните дворове са доста
хипотетични и се дадени условно, въз основа на мястото на намиране и най-често
се свързват с имената на отделни археологични обекти, т.е. на населени места. ... И
на последно място, надписите върху монетите, на персийски, кушанобактрийски
или индийски се четат твърде проблематично и портиворечиво, което поставя
много нерешени филологически въпроси”. (392)
Кидарити
Първата вълна на “иранските хуни”, според реконструкция на Гьобл, са
кидаритите (в Гьобл, техните монети са обозначени с Em. 11-18) (Фиг. 75). Те
започват да секат монети след края на Кушанската държава, по време на
Кушаншахар – наречено оше кушано-сасанидска епоха, време на сасанидското
владичество в Бактрия. Тези монети се появяват в областта Каписа (съвр.Кабул и
околния регион) и Гандхара, в периода 385 – 440 г. (393) Кидаритите “наследяват”
провинция Кушаншахр, както и монетните дворове използвани преди това от
сасанидските намесници (Ж.В.: обикновено сасанидските принцовепрестолонаследници,
преди да наследят трона). В областта Каписа ( в дн.Баграм) и
Кабул те секат златни динари-скифати, копирайки кушано-сасанидски образци. На
лицевата страната се изобразява владетеля застанал пред олтара на огъня, с
кушанобактрийски надпис: “bago kidoro oazorko košano šao” озн.: Господарят
Кидар, велик цар на кушаните (или велик Кушан-шах). Обратната страна
изобразява Шива пред своя бик Нанди. След откриването на съкровището от Тепеи-Маренджан
(близо до Кабул) стана достояне повече информация, за кидаритите и
техните монети. Това съкровище съдържа единадесет динара-скифати с името
Кидар и много сасанидски драхми, като последните хронологически са на Шапур
III (383-388 г.). Благодарение на това съкровище се предполага че началото на
кидаритското управление е в 380 г. (394) Кидаритските монети от Гандхара също
имитират сасанидските драхми. Кидар започва да се изобразява с корона, копирана
от своя противник Йездигерд II (438-457 г.), с пет зъба, увенчана с полумесец.
Някои монети са с надпис на брахми “Kidāra kusāna Sahi” - Кидар цар на
Кушаните. (395) Въпреки че кидаритите използват елементи от сасанидските
корони, като това правят и алхоните, е установено че между короните от
кидаритските и алхонските монети, няма пряка причинно-следственна връзка. (396)
На кидаритските златни динари от къснокушански тип, открити в Пенджаб, е
изобразен кушанския бог Ардохшо (Ardokhsho). Предполага се, че името “Kidāra”
(Кидар) първоначално е бил собствено име, а по-късно става като династично.
Надписите върху монетите на Кидар показват че се е титлувал владетел на
кушаните. (397)
Кидаритското управление на Гандхара, вероятно е продължило не по-късно от
450 г. в съответствие с нумизматична данни, въпреки че последните кидаритски
посланици в Китай са пристигнали в 477 г. Грене твърди, че прочита на
кушанобактрийския наспис от златните динари-скифати от съкровището от Тепе-и-
Маренджан трябва да се предаде като: „bago kio…” което означава „Господаря Кей
57