ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

(919) (Ж.В.: Смята се че в постефталитския период Варакша е резиденцията на
бухархудатите, владаталите, „господарите” на Бухара)
Други посочват за ефталитска столица Кафир-Кала, която е била важен градси
център, и е разположена в южната част на Таджикистан. Този град е бил център на
Вахшката долина през ранното средновековие. Там е разкрит ранносредновековен
град, с размери 360x360 м и „Цитадела” (70 х 70 м) обграден от две стени.
Цитаделата е в североизточната част на града. В южната част на двореца на
владетеля има и будистки светилища. Стените на светилището са украсени с
цветни стенописи, изобразяващи Буда и други сцени от будистката религия. (920)
Градът съществувал от 6-ти до средата на 8 век. Историята на града е
разделен на три периода. Фазата на KF-II в Kaфир-Кала датира от средата на 6-ти
до средата на 7-ми век. Този период започва през втората половината от ефталитосасанидската
епоха от историята на Тохаристан. Връзката с ефталитите се
потвърждава от откритите сребърни ефталитски монети, както и ефталитските
надписи по стените на будисткото светилище. (921), (922) По време на разкопките
на жилищата в Kафир-Кала през 1957 г. в слоя KF-II е открита монета
принадлежаща към групата монети с надпис „Напки Малка”. Въз основа на тази
монета слой KF-II е датиран към средата на 7-ми век. (923)
През 20-те години на 7-ми век целият Тохаристан е завладян от тюрките.
Западнотюркския владетел Тон-ябгу (618-630 г.), в Тохаристан и прилежащите
земи създава собствено владение, чийто първи владетел е бил синът му Тарду-шад.
(924)
Град Пенджикент процъфтява и се разраства в ефталитската епоха, неговите
крепостни стени са въстановени и достроени, храмовете – също. (925)
Някои градове от началото на средновековието са много големи по площ. По
този начин, Шахристан в Мерв достига 400 хектара, Бухара - 65 хектара, Пайкент –
20 хектара и Пенджикент - 14 хектара. В 5-ти век в Согд възникват и нови градове с
площ от около 12.8 хектара. Най-общо, градове от това време в Средна Азия са
административни и политически центрове на регионите и отделните оазиси, или
областни центрове. Ние може да видим разширяването на градските райони по
изграждане на нови крепостни стени.
Що се отнася за градските центрове от ефталитския период на територията на
Туркменистан, може да посочим града Балкхан, който е обсаден от Сасанидите.
Юсупов предполага че този град трябва да бъде съвр. Игдй-Кала, разположена в
устието на р.Узбой (вече пресъхнала), на 200 км североизточно от Балханските
хребети (днес почти погълнати от пясъците). Важно е да се отбележи и селището
Арапхана, които просъществува в периода 3 – 8 век, в региона Лебап на
Туркменистан (по това време под контрола на ефталитите) и някога едно от найразвитите
и богати селища по средна Амударя. (926)
В тази област останалите населени места, съществували през ранното
средновековие също трябвя дя споменем: Хоя-Идат-Кала, Хазарек-тепе, Навидах,
Керкели-тепе, Ак-Кала, Хоя-Кундуз-Кала. (927) В южната част на Туркменистан, с
изключение на Мерв, са разкрити по-малки обекти като: Шаудуз-Кала, Улъ-
Къзъли, Геокчик-тепе, Ханли-тепе, Хосров-тепе, Кишман-тепе, Мунон-тепе,
Чилбурй и други (фиг. 91). (928)
Въз основа на разкопките в Пенджикент, можем да заключим, че всеки
ранносредновековен град е строен по индивидуален план.
130