ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

ефталитската д-ва и е продължило да съществува и след проникването на тюрките
тук, до края на 7-ми в. (806) Според него царете от династията Кингал,
управляващи в Каписа не са ефталити, за което съди главно по оформянето на
монетите. Така напр. владетелите на Каписа от династията Кингал секат монети с
корона с бичи глави, които много се различават от останлите ефталитски монети,
изобразяващи портрет на владетеля. Най-вероятно династията Кингал (Khingal) е
местен аристократичен род, който взема управлението, след като отслабва
ефталитската мощ в края на 6-ти в. (808) След 661 г. династията Кингал е свалена
от тюрките. От китайски източници знаем, че в 720 г. управителя на Забул
Карадачи, приема титлата “елтебер”. (809)
Според друго мнение на Грене, царете на Каписа са ефталити мигрирали на
юг поради тюркската експанзия. В редактираният текст на Сюян Цзян, родът на
царете на Каписа е представен като “Чали” (Chali) интерпретирано като “кшатрии”,
но в по-старите източници, не е написано “Чали” а “Сули” – китайското название
на Согд, т.е. “согдийци”, докато “Суй-шу” посочва че те били от рода Чжоаву, към
който принадлежат согдийските владетели (Ж.В.: от времето на кушанското
завладяване). Въпреки това, те се появяват като отделен политически субект от
едноименния Незак тархан, управлявал в Южен Тохаристан. Както виждаме
колкото и да са объркани становищата на съвр.учени по въпроса, династията
Кингила на царете на Каписа е нещо реално съществувало. (810)
Възможно е Кинкила Нарендрадитя да е бил владетелят на ефталитите, който
се нарича Дева Шахи Кингила. (811) Той започва управлението си между 460 и
466 г. (812) Хармата смята че Кинкила Нарендрадитя е друг цар, управлявал преди
ефталитите, а този трябва да се отнеси към 570 г., и той го означава като Кингила
ІІ. (813) Същото мнение се поддържа и от Eноки. (814)
Кинкила или Кинджил, както го посочва Ал Якуби е един от тюркските
владетели на Кабул, чието име фигурира върху статуята на Ганеша с титлата
“Кабул-шах” и вероятно е същият, отразен в “Цзю Тан-шу” и “Тан-Хуйяо” като
Бофучжу (Bofuzhun), възкачвил се на престола през 745 г. (815)
Кингила върху кушанобактрийски надпис (Фиг. 54) върху печата от
колекцията на А.Саеди (Лондон) е датиран в първата половина на 5 век. (816)
Надписът на “медния свитък” който съдържа името Кингила, е датиран в края на 5
век, следователно в двата случая може да тава дума за една личност с името
Кингила.
Името Кингила, като етимология, според Васире произлиза от хунската дума
kenglu, аналогична на която е тюркското qïŋïraq, qïŋraq (кынграк) – кинжал, прав
двуостър къс меч. (Ж.В.: уйгурски qïŋraq, киргизки qïŋïraq, хакаски хыyrах – нож,
голям нож-косер. В татарски kandžar, турски, кримскотатарски χandzär – крив
кинжал, заето и в руски кончар – вид дълъг двуостър меч. Рамстедт посочва връзка
с халха-монголското χiaŋgör, писм.монголски kingгar-a, съвр.монголски xjangar –
голям нож, бълг.турц. ханджар. Думата е широко разпространена и в
източноиранските езици, във вахански xingár, йидга xugor, кховарски kongor,
кашпирски kangar, согдийски xnγr (xāngār), язгулемски xančil, осетински kъandzal,
древноиндийски khadģara – меч, нож. Според И.Стеблин-Каменский (Этим.словарь
ваханского яз. С-П. 1999, стр. 407) имаме много древно заемане на неиндоиранска
дума, вероятно алтайска.) Този меч бил почитан както при хуннну, така и при
скитите и хуните на Атила, които се поклонявали пред мечове. Кенглю е и името
115