ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Вахрам ()”, а не като „Господаря Кидар”. Така той смята че въпросната емисия е
сечена от бъдещия Варахран V, последният сасанидски наместник с титла
Кушаншах. (398) Кидаритското присъствие е установено от една рядка серия от
седем сребърни монети, сечени в Самарканд, които продължават стилистичните
традиции в оформлението от сасанидския период, на на олратната страна се чете
името Кидар (κγδτ). (399)
Като цяло, монетите на кидаритите, могат да бъдат разделени на три групи по
Чатопадхиай (Chattopadhyay):
1. Златни монети от кушанската тип с надпис на брахми;
2. Сребърни монети на сасанидски тип с надпис на брахми и понякога на
пехлеви;
3. Медни монети от кушански и сасанидски тип с надпис на брахми. (400)
Други изследователи отбелязват че кидаритските монети след 370 г. изместват
кушано-сасанидските монети в Бактрия, Кабул и Пенджаб. Кидаритите започват да
секат:
1. златни монети от кушано-сасанидски стил с имената Кидар и Варахран (от
старата кушано-сасаниска емисия);
2. сребърни монети от сасанидски стил с имената Пероз, Кидар и Варахран;
3. медни бактрийски монети с името Варахран. (401)
Джой Криб (J. Cribb) специалистка по нумизматика в Британския музей пише:
„Кидар приема титлата кушаншах, наследена от сасанидските наместници на
Кушаншахр. Това би могло да се разбира по три начина: Кидар е пряк приемник на
Сасанидите в Кушаншахр: Той не е Сасанид но е използвал та зи титла: Той е бил
кушан по произход и въстановява старата традиция.
Няма обаче нищо съществено в надписите на монетите им, за да ни насочат
към едно или друга от възможните версии. Единственият възможен намек за
техния произход, е в очевидно във факта че най-рано това име се появява на
монети намерени в Пенджаб. (402)
Алхони
Втората вълна на “иранските хуни”, според Гьобл (Göbl), е тази на т. нар.
“алхони”, чиито монети той обозначава: Еm. 33-176 403 и 177-193 (неизвестна, но
може да се свърже с алхоните) (фиг. 76; 77). (404) Името им “алхони” е почти само
известни от надписите върху монетите им, които Гьобл интерпретира като
“alxono”, (405) и в която втората част “-Xon” той сворзва с “хун”.
Алхоните постепенно изместват и подчиняват кидаритите и накрая заемат
цялата Северозападна Индия. Те представляват група от племена, която е наречена
"Hūnas" в индийските източници. В анонимната група монета (Em. 33-39) (фиг.76,
1-4), първото име на владетел, на чиято монета присъства и “алхоно” е Кингила.
(Em. 40-89, 91-107, 112, 117-118) (фиг. 76, 5-7), а след това Тораман(а) (Toramana)
(Em. 90, 108-111, 113-116, 119-133, 146, 146А) (фиг. 77, 10-14), следва Михаракула
(Em. 134-137 , 152-165) (фиг. 77,15), За Еm. 139-145 не е ясно дали са свързани с
Михаракула или неговите наследници Нарана / Нарендра (Em. 138, 147-151, 171-
176) (фиг. 77, 17-18). Тяхната монетна група обхваща повече от 150 различни
видове, които са свързани помежду си основно по отношение на типологическите
критерии. (406) Но този модел на последователност Кингила-Торамана-
58