26.01.2015 Views

ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

SHOW MORE
SHOW LESS
  • No tags were found...

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.

Названието на камбоджите не е пропаднало безследно. Техни далечни<br />

наследници са съвремените нуристанци, наричани още кафири, защото твърде<br />

късно в 19 в. са ислямизирани. Тяхното самоназвание е Kamviri – хора, народ.<br />

Езикът Kamkata-viri се говори от 5 500-10 000 души в Афганистан и Пакистан.<br />

Техни алтернативни названия са Kati, Kamozi, Bashgali, Khowari. През 19 в.<br />

английските пътешественици съобщават за народа Кам или Ком, е едно от<br />

главните нуристански племена, наричано още кафири (неверници) или сиях-пуши –<br />

облечени в черно. Джордж Скот-Робертсън съобщава че странат им се нарича още<br />

Kamdesh в кховарски и Kamoz в пущунски.)<br />

Халаджите са споменати във връзка с кампанията на Якуб ибн Саффар срещу<br />

Забул през втората половина на 9 век. Истахри спомена калачите/халаджи в<br />

областта Кабул. Якут казва за тях: „Халаджите са вид тюрки. Те живеят в тази земя<br />

от дълбока древност. говорят тюркски език и по външен вид, облекло и език са<br />

подобнин а другите тюрки”. (1028) Според Фрай и Саули, калачите/халаджи са<br />

потомци на ефталитите но са от тюркски произход. (1029) Бивар пише:<br />

„Племенните елементи с ефталитски произход влизат в средновековната общност<br />

Кalaj (калачи/халаджи). Има индикации, че части от тази група са били<br />

първоначално тюрки, които по-късно в ранното средновековие са се смесили с<br />

пущунските племена”. (1030)<br />

Противно на това, някои изследователи смятат, че халаджите преместват на<br />

запад преди разпадането на ефталитската държава, през третото тридесетилетие на<br />

6-ти век. (1031)<br />

В персийския анонимен източник „Худуд Ал-Алам” (10-ти век), ние намираме<br />

информация, че халаджите че са живели на територията на Газни и са били тюрки.<br />

Възможно е халаджите да са обитавали Балх, Тохаристан и Гузган. (1032) Едно от<br />

разклоненията на халаджите завладяваи се налага в управлението на Кабул и<br />

Забулистан, във втората половина на 7-ми век и продължава да се живеее там, до 9-<br />

ти век. (1033) След това калашите се променят етнически и дават началото на<br />

пущунското племе гилзаи (Ghilzai). (1034)<br />

Джелал-ад Дин Фируз от халаджите взема властта в Делийския (Делхийския)<br />

султанат в 1290 г., установява там династията на Калачите или халаджите. Друга<br />

династия на халаджите се установява в Малва (Центр.Индия) в 1436 – 1531 г.<br />

Династията Лоди в султаната Делхи (1451 – 1526 г.) съща е к халаджки произход.<br />

(1035) Трябва да се отбележи, че халаджите не фигурират сред туркменските<br />

родове, но техни групи живеят в Иран и Турция. (1036) (Ж.В.: общият брой на<br />

халаджите към 2000 г. е бил 42 107 души.)<br />

Н.Симс-Уилямс съобщава че в един от документите на кушанобактрийски<br />

езики, от „архива на Роб” който представлява договор за продажба от 678 г.<br />

(фиг.96, 1), се споменава роб момче, което е било „калач”. Това е едно от първите<br />

споменавания на халаджите или „калачите”. В друг документ (фиг. 96, 2), от 710 г.,<br />

се споменава принцеса от племето „халас”. Според Н.Симс-Уилямс тези данни<br />

нямат никакво отношение към теорията, че халаджите (калачи) са потомци на<br />

ефталитите. (1037) От 10-ти век нататък халаджите се споменати в областта южно<br />

от Амударя, особено в Северна Индия и източната част на Иранското плато. (1038)<br />

(Ж.В.: Няма никакво основани халаджите-калачи да се сочат за потомци на<br />

ефталитите. Те принадлежат към тюркските езици от групата „Аргу” които<br />

показват връзка със староуйгурския език. Сповенаването на калачите в<br />

145

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!