ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Названието на камбоджите не е пропаднало безследно. Техни далечни
наследници са съвремените нуристанци, наричани още кафири, защото твърде
късно в 19 в. са ислямизирани. Тяхното самоназвание е Kamviri – хора, народ.
Езикът Kamkata-viri се говори от 5 500-10 000 души в Афганистан и Пакистан.
Техни алтернативни названия са Kati, Kamozi, Bashgali, Khowari. През 19 в.
английските пътешественици съобщават за народа Кам или Ком, е едно от
главните нуристански племена, наричано още кафири (неверници) или сиях-пуши –
облечени в черно. Джордж Скот-Робертсън съобщава че странат им се нарича още
Kamdesh в кховарски и Kamoz в пущунски.)
Халаджите са споменати във връзка с кампанията на Якуб ибн Саффар срещу
Забул през втората половина на 9 век. Истахри спомена калачите/халаджи в
областта Кабул. Якут казва за тях: „Халаджите са вид тюрки. Те живеят в тази земя
от дълбока древност. говорят тюркски език и по външен вид, облекло и език са
подобнин а другите тюрки”. (1028) Според Фрай и Саули, калачите/халаджи са
потомци на ефталитите но са от тюркски произход. (1029) Бивар пише:
„Племенните елементи с ефталитски произход влизат в средновековната общност
Кalaj (калачи/халаджи). Има индикации, че части от тази група са били
първоначално тюрки, които по-късно в ранното средновековие са се смесили с
пущунските племена”. (1030)
Противно на това, някои изследователи смятат, че халаджите преместват на
запад преди разпадането на ефталитската държава, през третото тридесетилетие на
6-ти век. (1031)
В персийския анонимен източник „Худуд Ал-Алам” (10-ти век), ние намираме
информация, че халаджите че са живели на територията на Газни и са били тюрки.
Възможно е халаджите да са обитавали Балх, Тохаристан и Гузган. (1032) Едно от
разклоненията на халаджите завладяваи се налага в управлението на Кабул и
Забулистан, във втората половина на 7-ми век и продължава да се живеее там, до 9-
ти век. (1033) След това калашите се променят етнически и дават началото на
пущунското племе гилзаи (Ghilzai). (1034)
Джелал-ад Дин Фируз от халаджите взема властта в Делийския (Делхийския)
султанат в 1290 г., установява там династията на Калачите или халаджите. Друга
династия на халаджите се установява в Малва (Центр.Индия) в 1436 – 1531 г.
Династията Лоди в султаната Делхи (1451 – 1526 г.) съща е к халаджки произход.
(1035) Трябва да се отбележи, че халаджите не фигурират сред туркменските
родове, но техни групи живеят в Иран и Турция. (1036) (Ж.В.: общият брой на
халаджите към 2000 г. е бил 42 107 души.)
Н.Симс-Уилямс съобщава че в един от документите на кушанобактрийски
езики, от „архива на Роб” който представлява договор за продажба от 678 г.
(фиг.96, 1), се споменава роб момче, което е било „калач”. Това е едно от първите
споменавания на халаджите или „калачите”. В друг документ (фиг. 96, 2), от 710 г.,
се споменава принцеса от племето „халас”. Според Н.Симс-Уилямс тези данни
нямат никакво отношение към теорията, че халаджите (калачи) са потомци на
ефталитите. (1037) От 10-ти век нататък халаджите се споменати в областта южно
от Амударя, особено в Северна Индия и източната част на Иранското плато. (1038)
(Ж.В.: Няма никакво основани халаджите-калачи да се сочат за потомци на
ефталитите. Те принадлежат към тюркските езици от групата „Аргу” които
показват връзка със староуйгурския език. Сповенаването на калачите в
145