ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

6. Квадратен капак с Феникс. (Метрополитън музей, Ню-Йорк). Той има
някои близки паралели с купата от Британския музей с 4 ловци-аристократи.
7. Капак с борба между мъж и лъв. Музей на изкуствата в Кливлънд. (361)
Каменни статуетки
Тъмнозелена статуетка от стеатит на жена свиреща на арфа се съхранява в
Пешаварския музей, и се смята че принадлежи към паметниците от ефталитската
епоха. (362) Някои стилистични похвати в изображението, като огромните обеци,
ни напомнят теракотните фигури от 5 в., от от манастира Харван в Кашмир. Друго
сходство се наблюдава в начина на гравиране с плитки линии, декоративните
елементи, общи и за други статуи датирани към 6 в. (363)
Мраморната статуя на индийският бог със слонска глава Ганеша, датирана от
7 в., открита в Гардез и съхранявана в Кабулския музей, също е свързана с
ефталитите. В основата и е открит надпис на “протошарада” (вид северноиндйска
писменост): “Шахи Кингила” който показва че е била собственост на ефталитския
цар. (364)
Бивар твърди че на статуята на Ганеша, и в нишата на голямата статуя на Буда
(53 м.) където е нарисуван ефталитски цар, присъства един и същи символ – накит
във формата на бича глава. Това вероятно не е случайно съвпадение, а е символ
свързан с Кингила. (365)
Тагми
Допълнителна информация за ефталитите не дават и тагмените знаци (знаци
за обозначаване на собственост). Гьобл (Göbl) отбелязва две основни тагми които
се срещат върху монетите с надпис “алхан” (Alchon), които обозначава като: S-1 и
S-2 (фиг. 73).
Така според Илиясов на фрагмент от теракотна статуетка на кон, намерен в
грънчарската работилница (DT-9) в Далверзин-тепе има тагма, която се откирава и
между графити по стените на коридорите в сградата DT-6. Тази тагма се открива и
върху ефаталитските монети. (366)
В Согд, по-специално, в много статуетки на конници от Афрасиаб,
въоръжени с боздугани и датирани от 6-7 в., също се наблюдава ефталитска тагма.
(367) Яценко смята че не може тази тагма да се свързва с ефталитите, тъй като
имало съществени разлики в начина на изпосване, и не приема версията на Илясов.
(368)
Според Илясов, хионите (да не се бъркат с Хунну (Xiongnu), хионитите са
говорели ирански език) са заели тагмата S-2 (по Гьобл) от Бактрия-Тохаристан в 4
век и след това мигрират към граничните райони между Согд и Тохаристан. В 5 век
ефталитите покоряват и поглъщат хионитите в совята общност. Така хионитските
тагми (S-2) остават да се използват от погълнатите хионитски родове и се
възприемат и от ефталитите. Впоследствие се неследява от владенията в Согд и
става изевстна като “самаркандски знак”. (369)
53