ÐФТÐÐÐТÐТÐ: ÐРХÐÐÐÐÐÐЧÐСÐÐ Ð ÐСТÐÐ ÐЧÐСÐÐ ÐÐÐÐÐÐ ...
ÐФТÐÐÐТÐТÐ: ÐРХÐÐÐÐÐÐЧÐСÐÐ Ð ÐСТÐÐ ÐЧÐСÐÐ ÐÐÐÐÐÐ ...
ÐФТÐÐÐТÐТÐ: ÐРХÐÐÐÐÐÐЧÐСÐÐ Ð ÐСТÐÐ ÐЧÐСÐÐ ÐÐÐÐÐÐ ...
- No tags were found...
You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
заравяне в земята, каменна гробница (склеп), подмогилен склеп, понякога заравяне<br />
в дървен ковчег, т.нар. “дървени гробове” който се приписват на ефталитите. (528)<br />
По мнението на Баратов Фергана не е регион, в който се е осъществила<br />
етногенезата на ефталитите, но в същото време е район попаднал под властта на<br />
ефталитската държава. Той счита, че един от основните аспекти оспорващ връзка<br />
между ефталитите и Фергана е липсата на сасанидски драхми, за които се знае, че<br />
са били изплащани на ефталитите като “дарове” (данък) от Персия. (529) Въпреки<br />
това, на територията на Кува е открито едно съкровище от ранното средновековие,<br />
съдържащо монети на Пероз. (530)<br />
Матбабаев отбелязва, че във Ферганското долина се срещат и подземните<br />
склепове с тръстикови ковчези (фиг. 24, 25) които не са известни преди 5-ти - 8-ми<br />
век, и са подобни със склеповете от Бит-тепе (долината на Сурхандаря на 4 км<br />
източно от Будрач в подножието на Бабатаг, Узбекистан). Тези склепове могат да<br />
бъдат свързани с ефталитите от ефталито-тюркския период (след 568 г., когато тези<br />
ефталитски земи са включени в І-вия Тюркски каганат). (531)<br />
Една интересна особеност на погребалния обред е използването на копринено<br />
було-воал за лицето, което обхваща лицето и главата на починалия. Неговата<br />
ширина е равна на ширината на копринени тъкани - 22-23 см; дължината му е 43 -<br />
44.5 см. Тези воали са без дупки за очите и устата. Същите воали са открити на две<br />
места в Източен Туркестан (Астана и Караходжа). Воали са били използвани само<br />
за погребение, а не в ежедневието. Друга особеност е използването на възглавница<br />
под главата, а в някои от погребенията възглавниците са направени от трева<br />
поставена под черепа. (532)<br />
Литвинский предположи, че ефталитските жители на Фергана трябва да се<br />
свържат с т.нар. “кирмахиони” или “червени хиони”. (533)<br />
Изследване на прежизнената изкуствена деформациия на черепа<br />
Интересно е да се отбележи, че монетите, открити най-вече в Пакистан, Индия<br />
изобразяващи ефталитските царе, носят белезите на т.нар. прежизнена изкуствена<br />
деформация на черепа, която се разпространява в Европа и Азия в средата на<br />
първото хилядолетие от н.е. и е свързана със средноазиатските племена,<br />
включително и хуните. (Ж.В.: при хуните обичаят е непознат, авторът сериозно<br />
греши!!!)<br />
Уйфалви описва външния вид на ефталитите, съдейки по мените, като хора<br />
със свирепо изражение, голям нос, присвити усни, масивна долна челюст. Ушите са<br />
също по-големи, и според този унгарски автор “огромните уши на Шахи-Джавулва<br />
и Михаракула приличат на ушите на легендарния Атила” (Ж.В.: изводите на<br />
маджарина са смешни и антинаучни, откъде е знаел колко големи са ушите на<br />
Атила!!!) Според някои тази форма на черепа се е придавала от формата на<br />
люлката в която се е гледал младенеца, т.е. не е преднамерена, но в случая ИДЧ си<br />
е напълно преднамерена. (534)<br />
Брыкина отбелязва, че този обичай е въведен от хуните. Въпреки, че на<br />
следващата страница (125), тя признава, че не е бил разпространен равномерно и в<br />
значителна степен и навсякъде, и, че “изборът на черепната деформация в Средна<br />
Азия има дълга традиция. Деформирани черепи са били намирени в Мерв (5 – 4 век<br />
пр. н. е.), Чирикрабат (4 – 3 век пр. н. е.) и в погребения на саките в Казахстан.<br />
77