ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

заравяне в земята, каменна гробница (склеп), подмогилен склеп, понякога заравяне
в дървен ковчег, т.нар. “дървени гробове” който се приписват на ефталитите. (528)
По мнението на Баратов Фергана не е регион, в който се е осъществила
етногенезата на ефталитите, но в същото време е район попаднал под властта на
ефталитската държава. Той счита, че един от основните аспекти оспорващ връзка
между ефталитите и Фергана е липсата на сасанидски драхми, за които се знае, че
са били изплащани на ефталитите като “дарове” (данък) от Персия. (529) Въпреки
това, на територията на Кува е открито едно съкровище от ранното средновековие,
съдържащо монети на Пероз. (530)
Матбабаев отбелязва, че във Ферганското долина се срещат и подземните
склепове с тръстикови ковчези (фиг. 24, 25) които не са известни преди 5-ти - 8-ми
век, и са подобни със склеповете от Бит-тепе (долината на Сурхандаря на 4 км
източно от Будрач в подножието на Бабатаг, Узбекистан). Тези склепове могат да
бъдат свързани с ефталитите от ефталито-тюркския период (след 568 г., когато тези
ефталитски земи са включени в І-вия Тюркски каганат). (531)
Една интересна особеност на погребалния обред е използването на копринено
було-воал за лицето, което обхваща лицето и главата на починалия. Неговата
ширина е равна на ширината на копринени тъкани - 22-23 см; дължината му е 43 -
44.5 см. Тези воали са без дупки за очите и устата. Същите воали са открити на две
места в Източен Туркестан (Астана и Караходжа). Воали са били използвани само
за погребение, а не в ежедневието. Друга особеност е използването на възглавница
под главата, а в някои от погребенията възглавниците са направени от трева
поставена под черепа. (532)
Литвинский предположи, че ефталитските жители на Фергана трябва да се
свържат с т.нар. “кирмахиони” или “червени хиони”. (533)
Изследване на прежизнената изкуствена деформациия на черепа
Интересно е да се отбележи, че монетите, открити най-вече в Пакистан, Индия
изобразяващи ефталитските царе, носят белезите на т.нар. прежизнена изкуствена
деформация на черепа, която се разпространява в Европа и Азия в средата на
първото хилядолетие от н.е. и е свързана със средноазиатските племена,
включително и хуните. (Ж.В.: при хуните обичаят е непознат, авторът сериозно
греши!!!)
Уйфалви описва външния вид на ефталитите, съдейки по мените, като хора
със свирепо изражение, голям нос, присвити усни, масивна долна челюст. Ушите са
също по-големи, и според този унгарски автор “огромните уши на Шахи-Джавулва
и Михаракула приличат на ушите на легендарния Атила” (Ж.В.: изводите на
маджарина са смешни и антинаучни, откъде е знаел колко големи са ушите на
Атила!!!) Според някои тази форма на черепа се е придавала от формата на
люлката в която се е гледал младенеца, т.е. не е преднамерена, но в случая ИДЧ си
е напълно преднамерена. (534)
Брыкина отбелязва, че този обичай е въведен от хуните. Въпреки, че на
следващата страница (125), тя признава, че не е бил разпространен равномерно и в
значителна степен и навсякъде, и, че “изборът на черепната деформация в Средна
Азия има дълга традиция. Деформирани черепи са били намирени в Мерв (5 – 4 век
пр. н. е.), Чирикрабат (4 – 3 век пр. н. е.) и в погребения на саките в Казахстан.
77