ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

нямат постоянни селище, а вървят след водата и тревата и живеят в палатки. През
лятото избират по-хладно място, през зимата – по-топло. (870)
Сун Юн казва, че Йеда (ефталитите) не живеят в градове със стени, а
поддържат реда в страната, през своята армия която постоянно обикаля, от място
на място. (871)
Но пък Сюян Цзян заявява че мнението за жителите на Хсимотало, че живеят
в палатка е заблуда. В миналото ефталитите са завладели много страни и
управляват много укрепени градове и селища. (872)
Противоречията между средновековните китайски хроники които твърдят че
ефталитите са номади, и византийските историци, които посочват ефталитите като
усаседнали жителии, може да се обясни с факта че, византийците се запознават с
ефталитите на един много по-късен етап от тяхната история, коагто вече са се
установили в Средна Азия и нейните оазиси и градове, докато китайците ги
познават от един много по-ранен етап, като номадски и скотовъден народ. Въпреки
това, данните на Прокопий Кесарийски изглежда показват че ефталитите, заселили
се в един от най-древните земаделски региони, чувствително се отличават от
другите номади. (873)
Има много случаи в историята, когато номади, след като се установят в една
земеделска страна, изцяло или частично запазват традиционния си начин на живот,
но и успешно се адаптират към културата и начин на живот на подчинения народ.
Ако в зоните на юг от Амударя, ефталитите си остават основно номади, то в
други райони на Средна Азия те стават уседнало население. Ефталитите не само
преминават към уседнал начин на живот, но голяма част от тях става градско
население. Съществуват доказателства, че те съхраняват голяма част от
административна структура, титлите, обичаите наследени от кушанските си
предшественици. Напр. титлата “kanurang” която означава охранител на
границата, по произход е кушанска и е възприета както от ефталитите, така и от
сасанидитие (където персийският и аналог е марзбан). (874)
Вълните от хунски нашествия причиняват стопански и икономически упадък
на Средна Азия. В Тохеристан този упадък се наблюдава за повече от век, до
разширяването на ефталитската д-ва в средата на 5 век. Археологически този
упадък се проследява добре от втората половина на 4-ти век до 6-ти век.
Демонстрира с западане на напоителните канали (долината на р.Вахш), няколко
алхеологически слоя със следи от опожаряване (Чаклактепе), изоставяне на селища
(Дилбержин, Eмши-тепе), безплодни слоеве, показващи липса на обработваема
земя в стратиграфията на някои обекти (Тепе-Зарган до Балх), поява на некрополи
над по-стари градски райони (Термез, Далверзин-тепе), пълно запустяване (Каратепе).
В района на Сърдаря, селищата на Джетъасарската култура също показват
запустяване. Той може също да се отбележи, че обектите от Джетъасар са в близост
с предпологаемото местонахождение на европейските хуни, преди да преманат
р.Волга. Ситуацията се променя в 5-ти в. Согд бързо се възстановява през този
период, управляван от хионитите и кидаритете. (875)
Градовете в Средна Азия са структурно разделени на две части:
1. крепост или цитадела, наречана “kuhendiz”, е най-укрепен част и служела за
дом навладетеля/управитела;
2. град “shakhristan” заобиколен от стени с кули, порти в края на главните
улици, осигуряващ максимална защита. Поради това, градове са строени, ако
123