ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Езикът на ефталитите все още не е достатъчно проучен научно, тъй като
разполагаме само с много малка база данни, представляваща отделни думи, които
се преценят като тюркски, ирански или със спорен произход. В състава на
ефталитската държава, са влизали територии, населени с различни народи, така че
най-вероятно, освен „ефталитски”, са се използвали и други езици. Един от тези
езици е согдийския, известен ни от писмени документи открити както в Ср.Азия,
така и в Източен Туркестан. В Средна Азия е била шороко разпространена
согдийската писменост и нейния локален вариант – хоремзийската писменост
(изестна ни само от нумизматични материали). На територията на Северозападна
Индия и Тохаристан се е използвало и сричковото индийско писмо „Кхарощи” и
„Брахми”. Също в употреба е бил средноперсийския език „пехлеви” и
кушанобактрийския, със своята гръцка азбука (фиг. 93), възприета и променена от
ефталитите в 4-ти век. Гръцката азбука се разпространява тук в елинистичния
период (след походите на Ал.Македонски), а кушаните е заемат от Гръко-
Бактрийското царство, на свой ред ефталитите я заемат от завареното кушанско
население.
Въпреки това от системата на писане в ефталитското време се различава от
кушанобактрийската азбука от Кушанската епоха. Кушанобактрийската азбука
съдържа 24 гръцки букви и една допълнителна „кушанска” буква – „Þ” която
означава звука „ш” непознат в гръцки. Сюян Цзян пише, че в Тохаристан: „Езикът
им се различава до известна степен от този на другите страни. Броят на буквите
използвани при писане е двадесет и пет; чрез комбинирането им, те изразяват
всички предмети (неща) около тях. Те пишат в страницата хоризонтално и четат от
ляво на дясно. Техните книгие литература се увеличава постепенно, и надхвърлят
тази на хората на Су-Ли (Согд). (937) Ефталитите възпроемат кушанобактрийския
език и писмо, но с разширяването си на изток, възприемат и индийските
писмености. (938) Ръкописите намерени в Източен Туркестан от А.Стейн са много
важни. Въз основа на тези ръкописи, Е.Томас обръща внимание на текста в един от
тях. Сравнявайки го с легенди на кушано-сасандски монети, той е определя че
въпр.текст е писан от ефталити, на основата на кушанобактрийското гръцко писмо,
което Сюян Цзян нарича азбуката „Тухоло” съставена от 25 букви. Текстът не е
самостоятелен документ, а част от будистко литературно произведение. Е.Томас
изтъква необходимостта да се изследва текста от т.нар.”Берлински ефталитски
фрагменти” "(фиг. 94). Седем парчета на брезова кора, хартия и палмови листа, се
съхраняват в „Берлин-Бранденбургската академия на хуманитарните науки” които
са в колекцията на А. фон Ле Кок, и са открити в руините на будистки манастир в
долината на река Туйок в Турфанския оазис. Следва да се отбележи, че само някои
думи са толкова лошо съхранени и не могат да се разчетат. (939)
Бернштам не са съгласен с Томас от датата на ръкописа - 4-ти век, защото,
според него, Щайн, който е намерил тези ръкописи, предлага много спорни и
неверни датировки. (940) Самият Ле Кок ги датира от 9 - 10 век. Лившиц ги отнася
към 7 - 8 век, отбелязва, че буквите са ясни, макар и не напълно оцелял, документът
има само няколко несъхранине думи. (941) Поради това четенето на О.Хансен се
нуждае от някои разяснения. (942) Според Х.Хумбах тези текстове съдържат
химни, посветен на Слънчевия бог. (943)
С изключение на фрагментите от тези ръкописи и легендите на монети, за
ефталитския език съдим още от няколко, за съжаление не добре разчетени надписа:
132