ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Сайкс, Макгавърн и Бернштам считат, че Кавад, е скъсал съюза с ефталитите
и от 503 г. до 513 г. (708) Пигулевская не приема това твърдение. Тя мисли, че това
е грешка поради недостатъчен анализ на източниците. Това твърдение почива
върху едно съобщение на Прокопий Кесарийски, че след войната с Византия,
персите влезли в „тежка война с хуните”, и посочените учени смятат че тези хуни
са ефталитите.
Срещу кого тогава е войната на Кавад
Анализът на Прокопий Кесарийски, според Пигулевская дава отговор на този
въпрос.
След дълги обяснения, Прокопий Кесарийски обясненявя редицата различия
между хуните и „белите хуни” или ефталитите. Когато говори за войните на Пероз
с ефталитите, той използва названието „хуни-ефталити”. В историята за бягство на
Кавад, той говори ту за ефталити, ту за „хуни-ефталити”. Няколко реда по-долу,
когато съобщава за новата война на Кавад, той споменава че шахът воюва с „хуни”
в северните райони на държавата си. (Ж.В.: Вероятно става дума за Кавказките
„хуни” - савири!). Тяхното нападение принуждава Кавад да бърза с примирието с
Византия, за да се справи с новата опасност. „В името на новите врагове на персите
ние не трябва да виждаме ефталитите, които тогава са в съюз с Персия срещу
Византия, а някакви други „хуни” – заключава Пигулевская. (709)
Има и специално сечени монети от Кавад, с надписи на кушанобактрийски,
които според В.Массон, са били предназначени за ежегодната „субсидия” която
той изплеще на източните си съюзници. (710) Този факт е посочен, тъй като
Сасанидската д-ва има дълбоки връзки с ефталитите, далеч назад във времето
(заложничеството на Кавад, идването му на власт с ефталитска помощ и т.н.) По
мнението на Гафуров, границата между Сасанидски Иран и държавата на
ефталитите в началото на 6 век премина по поречието на река Гурган и между
р.Мерверуд и Таликан. (711) В 509 г. пратеници от Самарканд се представят като
пратеници не ефталитите в Двора на Северна Вей, което показва че тогава Согд е
част от Ефталитската държава. (712)
a. Разширяване на юг
Ефталитската империя в своя зенит
През втората половина на 5 век, ефталитските владетели започват военна
кампания на юг, която повтаря маршрутите на политическа експанзия на Гръко-
Бактрийското царство и наследилата го Кушанска държава. Индийските източници
съобщават за борбата на държавата на Гуптите с ефталитите, които те наричат
„хуна”. Владетелите от династията Гупта, по това време контролират голяма част
от Индийския субконтинент.
Вероятното завладяване на Гандхара става между 460 г. и 470 г., когато
Скандагупта (455 - 467/68 г.) е принуден да воюва с ефталитите, дори успял да
отрази първата им атака. (713) Гафуров също смята че тогава първите набези на
ефталитите в Гандхара. (714) Най-ранните индийски съобщения за „хуна” е в
надписа от Бхитари на Скандагупта в който царят казва, че е имал тежка битка с с
народа „хуна”. Когато Скандагупта губи Малва и Гуджарат, завладени от „хуна”,
вероятно Гуптите са в конфликт в региона на долното течение на Инд. (715)
103