ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Според Неразик имало разлика от погребенията в Куня-Уаз и кремация върху
клада. (512) Трофимова отбелязва че населението от Куня-Уаз и Канга-Кала
показва смесване на европеидни с монголоидни елементи, предимно от
севернокитайския смесен тип, което показва връзката на хионитите с предците на
ефталитите. В Хорезъм, в некропола Калаи-Кир са открити черепи на възрастни и
деца в няколко случая показащи белези на пръстеновидна черепна деформация.
(513)
Въпросът за произхода на хората, които са били погребани в Куня-Уаз и
Канга-Кала е от голям интерес. Сходството в погребания обичай, придружаващите
археологически материали, кръгла деформация на черепа (фиг. 86) и, накрая,
единния антропологически тип, предполагат етническото единство на населението
от тези крепости от 4-ти век. Сравнение на археологически и исторически данни ни
позволява да включим тези групи, в общоността наречана хионити. (514)
Има аналогии в материалната култура на Канга-Кала, Куня-Уаз и Яаси-Кир с
джетъасарската култура според някои изследователи. Това бе демонстрирано в
керамичните съдове от двата региона. (515) Паметниците от Джетъасар (4 – 5 век)
могат да бъдат свързани с ефатилитите. Антропологически населението е било
европеидно, брахикранно с монголоидни примеси. (516) Аналогия на
джетъасарския погребален обред се ноблюдава и при някои култури с
трупоизгаряне, в Южен Сибир, като таштъкската култура в Минусинск и
погребенията от Хачи-Хову в Тува. Наблюдава се етническо сродство на
населението от тези региони н периода 3-5 в. Вероятно група племена мигрират от
Южен Сибир към Хорезъм, а по-късно по поречието на Амударя достигат и
Северна Бактрия (погребения в Бешкентската долина). (517)
В Байтудащ са разкрити гробове (фиг. 9), които могат да се свържат и с
ефталитите. По време на разкопките са открити фрагменти от мечове, стрели (фиг.
10), златни монети на византийския император Анастасий I (491-518 г.), согдийски
монети, монети от Хосров І и Хосров ІІ. Абдулаев смята, че номадите са били
погребвани в могили (кургани), защото е намерил части от лъкове, които са били
използвани в 6 – 7 век. Черепите са европеидни с монголоидни примеси.
Некрополът датира от 3 – 7 в. и още в средновековието е бил ограбен. (518)
Абдулаев посочва като по-интересни находки две железни плочки от броня и малки
фрагменти от човешки кости, както и върхове на стрели. Смята се че в
Байтудащкия некропол са погребани аристократи, докато простолюдието е
погребвано в некропола Ачхапар (фиг. 84) в периода 6 – 7 век. В Ачхапар
гробовете са изградени като яма с подбой или са преходни към катакомби. Тук
гробовете са различни от тези в Байтудащ, по отношение на размера, формата и
конструкцията на гробната яма.
Друга възможна причина е местната особеност на почвения слой, в Ачхапар
земята е мека което затруднява изкопавенито на дълбока гробна яма или подбойна
яма. Абдулаев смята че погребенията принадлежат на една етническа група.
Подбойните могили в Байтудащ са големи, с дълбок дромос - 2,5-3 метра и дълга
правоъгълна форма; двоен подбой дори имат и двете стени (запад и изток) на
дромоса до 2 м височина. Другите подбои в Средна Азия, обикновено не са повисоки
от 1 м. (519)
В Баитудащкия некропол се откриват отличителни черти, несрещани в други
подобни некрополи в Средна Азия, и според Абдулаев това е резултат от
75