ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

с подкрепата на Иран, според Манделштам. Подробностите около на въстанието не
са известни, но най-вероятно, според Манделштам, тюрките са потушили бунта,
след което нахлуват на сасанидска територия и се насочват към Херат. В 588 г. те
са посрещнати от сасанидския военоначалник Бахрам Чубин. Това нашествие е
отговор на сасанидската подкрепа за ефталитския бунт. След потушаването на
въстанието, васалната вече държава на ефталитите е сведена до малко владение в
Северен Тохаристан. (786)
Според друго мнение изказано от Гафуров, тюрките се възползват от
несталбилността в Иран предизвикана от смъртта на шаха Хосров І в 579 г. и
покоряват ефталитските княжества в Северен Тохаристан, които в края на 70-те -
началото на 80-те години на 6-ти век са придобили независимост. Тюрките трябва
да воюват със сасанидски и ефталитски войски. Въпреки че постигат частичен
успех и присъединяват земите по левия бряг на Амударя, тези на юг от реката
остават свободни. В 589 г. тюрките, начело със Саве (според В.Массон Шаба) син
на кагана, нахлуват в провинция Бадгис и Херат, но армията им е победена от
Бахрам Чубин през същата година в голяма битка разиграла се до гр.Херат. Понататъшното
развитие на събитията не е много ясно. Изказани са две версии.
Според едната, персите преминали Амударя и нанесли второ поражение на
тюрките водени от Бармуда (или Йел-тегин) син на убития тюркски владетел, а
според втората версия, е сключен мир в района на Термез между воюващите
страни. Още един вариант на събитията дава арменския автор Епископ Себеос.
Според него Бахрам Чубин “победил армията на теталите (на ефталитите - AK),
покорил Балх, областта около града и цялата страна на Кушаните, до голямата река
наречена Вехрод (Амударя) ... Бахрам в това време водил война с великия цар на
Маскутите, които са живели отвъъд голямата река, победил го, разбил голямата му
армия, а царят на маскутите бил убит в битката. Персите пленили хазната му. (787)
От това съобщение на арменския историк, Гафуров заключава, че под маскути
в случая се има предвид тюрките, а ефталитите на север ат Амударя са били в съюз
с кагана и воюват с Иран.
В.Массон предполага че първоначално ефталитите в Тохаристан са приели
васалството на Хосров І, а след това признават и върховенството на тюркския
каган, за да могат да съхранят някаква самостоятелност, макар и непълна. (788)
Хармата пише: “Заради въстанието на Бахрам Чубин постигнатия военен
успех не е траен. Все пак, след сключването на мир с Византия, новият управител
на персийската провинция Хорасан, Вищам, принудждава ефталитските владетели
Шавак (букв.зн. от ирански – Черен, Черньо, аналог.аланско име Севук) и Пармука
(Šāvak, Parmuka) да признаят неговия сюзеренитет, но в 595/96 г. той е убит
коварно от последните”. (789)
Наршахи (10 век) в своята “История на Бухара” съобщава, че в Пайкент
(Близо до Бухара) народа издигнал за владетел някой си Абруй. След изтичането на
известно време, властта ня Абруй нарастнала много и той започнал да управлява с
тирания, на която жителите на страната не можели да не издържат. Някои от
дихканите (земевладелците) и богатите търговци избягали в съседната област
Таркиш и Тараз, където те си построили град ... След това тези хора, които
останали в Бухара, изпратили човек с молба за помощ срещу тиранията на Абруй.
Тези благородници и дихкани изпратили човек при владетеля на тюрките Кара
Джурин… . Той изпратил сина си Шир-и-Кишвар с войска срещу Абруй. Синът на
112