ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Ефталитите са и абдел (абдали), още и Eftal, Ye-ta, Tetal от различните извори.
Хуните са колективно етническо име на кидаритите, а самото название „кидарити”
произлиза от името на вледетеля им Кидар (Kidara).
Зеймал въз основа на данните на Еноки смята, че създаването на държавата
им е в края на 4, или в първото десетилетие на 5-ти век. Със сигурност от първата
половина на 5-ти век, кидаритите-хионити започват придвижване към Хиндукуш и
по време на втората половина на века, воюват с Гуптите, при царуването на цар
Скандагупта (455-467/68 г.). Ефталитите се появяват в 50-те години на 5-ти век и са
помогнали на Сасанидите в борбата им срещу кидаритите. В 467 г. те са участвали
в превземането на кидаритската столица Балаам (според Зеймал - Балх). Тогава
ефталитите побеждават кидаритите, първоначално в Тохаристан, после (5-6 в.) и на
юг в Хиндукуш, Ганхара и Пенджаб. (49)
А.Бивар (А.Bivar) отбелязва, че кидарите са господстващо племе в
конфедерацията на хунските племена и са възникнали като политическа, а не
етническа група. В 380 г. Кидар, койтое владетел на хионитите, успява да сложи
под свой контрол района на бившата Кушанска държава, включен в сасанидски
Иран и се провъзгласява за "Kušānšāh" (цар на Кушаните). Неговото име се появява
върху бактрийски (кушаносасанидски) златни монети като Kidaro а по-късно и
върху индийски драхми както Kidara написано на писмеността „брахми”. (50)
Ефталитите са втората „хунска” вълна, нахлула в Бактрия в началото на 5 век, и те
изместват кидаритите към Гандхара. (51)
Според мнението на Бартолд, ефталитите са потомци на юежите. По този
въпрос Бартолд се доближава до схващанията на Сен-Мартен. Бартолд свързва
ефталитите с кидаритите, но отделя хионитите, за които предполага че идват от
степите Казахстан, които китайските източници наричат „Юебан”. Според Бартолд
„юебан” са хуните, живеещи в 4-5 век в Казахските степи на север от Усун. Юебан
са обитавали южно от техните врагове – жужаните и под техния натиск започват да
се изселват на юг, където се смесват с близкородствените им ефталити, потомци на
старите юечжи. Тъй като владетелят име се е наричал Кидар, те стават известни по
неговото име на византийския историк от 5 век, Приск Панийски, който ги записва
като „хуни-кидарити”. (52) Юебан е било владение разположено в долината на
р.Или и всъщност юебанците са клон на ефталитите. (53)
П.Лерх и Н.Веселовский идентифицират ефталитите с юечжите и смятат че
центъра на Ефталитската държава е Хорезъм. Веселовский използва доклада на
византийския пратеник Земарх, който е изпратен от император Юстин II (565-578
г.) при кагана на тюрките, Дизавул (Синджибу) в 568 г., непосредствено след
разгрома на Ефталитската държава. Веселовский обръща внимание на съобщението
на Земарх за страната на „хоалитите”. Той предполага че хоалитите всъщност са
ефталитите. (54) Той се позовава на Лерх, който пък обяснява думата Xοαλίται
„Khoalitoi” като производна на гръцкото „Khoali” което е малко деформирана
форма на името на страната „Khoari” което всъщност било Хорезъм. Или Земарх е
видял в Хорезъм ефталити.
Лерх смята че откритите селища при археологическите разкопки в областта
Кердер в Хорезъм, всъщност са от кидаритите, и Кердер е останало от името на
владетелят им Кидар. Веселовски, в съответствие със становището на Лерх, дори
добавя че името на кидаритите се е съхранило в названието на малката казахска
орда (жуз) съобщена от изследването на Семиродски – „Кердери”. (55)
11