ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Сарай, Анкара, Токат, Чорум, Денезли, Диарбекир, Синоп, Сивас, Самсун, Трапзон,
Газиантен, Кастамону, Каусеви, Гиресон, Мерсин, Магниса, Малатуа, Ван, Воззан.
Съответно това са следните родови подразделения: Абдаллар, Якуп-Абдал, Коса-
Абдал, Чекча-Абдал, Абдал-Дами, Абдал-Коли, Абдал-Ата, Абдал-Бодур,
Абдажан-Дичле, Абдал-Оглу, Кара-Абдал, Араки-Абдал, Чакали-Абдал, Абдал-
Хасан, Койун-Абдал, Абдал-Рум, Абдал-Куюси, Абдал-Мехмет, Будала, Сиске-
Абдал, Абдал-Месрееси, Хасан-Абдал, Хоук-Абдал. В съветска Тюркмения,
Копрюлю описва следните подразделения на родовото име „Абдал: Абдал-
Боюндур, Дели, Курбан, Огур-ве-Огру, Менгли-Ходжа. По данни от 1849 г.
(Небелсон) в 4-те от последните родове, наброявата пиблизително 1065 човека.
Също в Астрахан са живели 80 семейства с името Абдал. В Източен Туркестан
родовото име Абдал е известно под названието Адана-Абдалляр, от уйгурски
произход. В заключение, Копрюлю, заключава че тези родове Абдал, са далечни
потомци на тюркизирани ефталити (авдал, афтал, ефтал).
Сред казахите и киргизите в число на основните племенни родове се
упоменават „абдали”. В Мангишлак (сушата между Каспийско и Аралско море) в
1880 г., обитава тюркменска племенна група Абдал. С.Венюков, посочва в
Тюркмения че в 1870-те години Абдалите живеят заедно с родовете Чаудори и
Игдъраи. По Г.Мелгунов, абдалите-иджемек, 420 семейства влизат в състава на
племето йомуд, клон на племето елкан (елган). Д.Н.Логофет (Бухарское ханство
под русским протекторатом. С-Пб, 1911 г.), в числото на узбекските родове,
живеещи в бившото Бухарско ханство, Абдалите се смятат за един от основните
узбекски родове, сред тюркмените от Средна Амударя и Пяндж. Капитан Муравьов
в „Обзоре туркменских племен” съобщава, че в Тюркмения абдалите се делят на
колена: Менгли-Куджа, Огри, Дели, Чекак-бай, Оганъх, Кизлер-Генек. Последният
род е част от чаудорското племе. По данните на полковник Михайлов („Туземцы
Закаспийской области”), абдалите заедно с гоклените и игдърите и огурджалите
се смятат за част от „огузхановото поколение”. По данни от 1931 г.,
представителите на племето Абдал, живеят в Ташаузския окръг на ТССР
(Туркменската ССР) и имат следните колена: Огерли-Ходжа, Менгли-Ходжа,
Дели, Курбан, Довлет, Амин, Кугиш, Джогелдък (Джангелдъ), Коктай, Ирадек,
Къзъл-Егенек, Токмек и Уванъм. По-малки подразделения на този род са: Тая-
Конграт, Чалар, Чекир-баи, Огшик, Ханаз, Дурдъ-байли, Мурад-Абъз, Ходжали,
Бяш-Атлъ, Аслям, Терс-Аяк, Хъдъркули-Хан-Ага.) Устойчивостта на родовите
организации на Абдалите сред другите тюркменски племена, вероятно се дължи
устойчивите „кръвни” родови връзки и паметта за общия произход. В.В.Бартолд,
също смята туркмените-абдали като далечни потомци на тюркизирани ефталити.
Виждаме на практика как старите източноирански ефталити стават част от новия
етнос – тюрките.
Афгански абдали
Ефталитите също вземат участие и в етногенезата на афганите – пущуните.
Афганското племе Абдал е един от големите племена, които живеят там от векове.
Преименуването на абдалите на „Дурани” става през 1747 г., когато потомъкът от
Садозаи Зирак, клон на това племе, Ахмад-кан Абдаби, става владетел на
Афганистан. В 1747 г. племето започва да се нарича „Дурани” (Durrani), когато
147