ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

на “бога на войната” при хуните (хунну и атиловите), така че респ. Кингила, което
се явява вариант на Кенглю е теократично име, смята Васире. (817)
Според Куваяма няма писмен документ който да подкрепи разпространението
на властта на ефталитите отвъд западната част на Хиндукуш до Каписа и
Забулистан. (818) Той отбелязва: “напълно погрешно и илюзорно е схващането за
някакво присъствие на ефталитите в Каписа и Забулистан, отдавна създадено от
учени, които продължавата да твърдят че монетите с надпис “Напки” (Napki) са
сечени от ефталитите. Ефталитите нямат нищо общо с тези области, а са насичили
експанзията си на северозапад. Позоваването в “Суй-шу” за вида на короната
носена от владетеля на Цао, подкрепя напълно идентификация на монетите с
надпис “Napki” с монетния двор на царете от денастията Кингал в Каписа”. (819)
На тази теория на Куваяма (Ж.В.: бих я нарекъл – екстравагантна проява
единствено на “академично остроумие”) се противопоставя Алрам, който вярва на
нумизматичните доказателствата, събрани от Гьобл, показващи ясно, че алхоните
достига Индия през областта Каписа (съвр.Кабул). Според Алрам, в четвъртата
фаза от монетосеченето на алхоните се използват две, едни и същи символа – тагма
и полумесец, отбелязано по-горе, но за първи път, на лицевата страна където е
изобразен типичния бюст на владетеля, над който зе добавят растителни мотиви. В
предната част на бюста, има кушанобактрийски надпис: “alxannano” а зад бюста,
на брахми е изписано името “Khingila”. Използването на двуезичен надпис,
показва че тези монети са били предвазначени за обръщение, не само в района на
Каписа, но и на юг в Гандхара, където се е използвало основно писмото “брахми”.
Тази идея, подкрепяна от съкровището от шестнадесет драхми, подобни на
описаните, открити в съкровището от манастира Шахики-Дери, близо Пешавар,
през 1911 г. По принцип тези видове монети са често срещани в Пенджаб. (820)
Илясов смята че хионитите-алхони (Ж.В.: той ги нарича алхани, което е
правилното произношение, и днес дардите наричат съседите си пущуни – алхани,
алханвар) са завладели земите отвъд Хиндукуш под егидата на ефталитите, но са
запазили символично, старото си племенно (родово) име. (821)
Сун Юн съобщава че е приет в шатрата на ефталитския цар в Тохаристан и
след това в Гандахра е приет от “тегин” в 520 г. По-нататък той казва, че някои 40
васални владения имали представители в седалището на владетеля. “Вей-шу” както
и Сун Юн не споменават Бамян и Каписа да са васали на ефталитите. (822) Зимните
пасища на ефталитите били около град “Хуо-луо” (Huoluo), който според Куваяма
отговаря на местността Баглан-Гори. Техните летни пасища са били основна в
Бадахшан и след това в Хсимотало (Hsi-mo-ta-lo), което е региона югозападно от
Бадахшан и около Хиндукуш. Възможно е, ефталитите да са държели западната
част на Хсимотало, а тюрките да са проникнали към Източен Бадахшан. по този
начин дори и в периода на тюркската хегемония, до първото десетилетие на 8-ми
век, ефталитите са били относително независими. (823) Грене се противопоставя
на идеята на Куваяма, че кидаритите и ефталитити заобикалят Каписа, тъй като
това противоречи с географските дадености на региона, и ролята която има
долината на Пандишер в историята на нашествия към Северозападна Индия. (824)
Себеос също разказва за бягството на последниия шах Йездигерд ІІІ (632-651)
от арабите през 651 г. и смъртта му на територията на днешен Туркменистан. По
данни на арменския историк, “...Язкерт бягал от тях (Арабите), но не можал да
избяга, защото те го преследвали и изпревари в близост до граници на Кушаните
116