ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

посещението си в лятната резиденция на ефталитския цар във Бадахшан и по-късно
в Гандхара: „Нямат каменни градове. Хората живеят в палатки (шатри) и се движат
от едно място на друго в следвайки водата и пасищата. През лятото търсят похладни
места, а през зимата – по-топли райони. Местното население е простовато,
селско, не познават писмеността и моралните правила”. (490)
Сюян Цзян през второто тридесетилетие на 7-ми век пътува в северозападните
региони на Туркестан, североизточната част на Средна Азия и през Афганистан
към Индия. Въпреки, че основната цел на Сюян Цзян е поклонение в светите
будистки места, той също е компетентен географ и пътеписец. След завръщането
си в Китай, той пише „Датан-сиюй-дзи” (Datang xiyu ji) (Бележки за Западния край
по времето на епохата Тан), в който описва група от десет държави. Фрагментарна
информация за Средна Азия за този период могат да бъде намерена и в
съобщенията на други пътешественици: Вей Цзе (7 век), и Хйей Чо (или Хой Чао)
(704-787 г.), корейски монах (от южнокорейското царство Сила) които е пътувал в
северната част на Индия в 727 г. Описанията на Хой Чао се отнасят до някои
средноазиатски държави, за географското им положение и отличителните белези на
тяхното население. По-специално той съобщава за страната на Ху (Согд), която е
под властта на арабите. Той описва и други страни, като Забулистан и Хуттал
където живеят съвместно „ху” и тюрки, като управляващата върхушка и армията е
била тюркска, а обикновения народ е от „ху” (ираноезични).
Някои основни материали, която се намира на биографиите на Джинагупта и
Дхармагупта, са включени в „Тан Гаосенчжуан” (Tang Gaosengzhuan - биографии
на известни будистки монаси) редактирана от Дао Суян в средата на 7-ми век.
Джинагупта е бил в Средна Азия, в центъра на ефталитите в Тохаристан, през
който е минал на път за Индия през втората половина на 6-ти век, като е видял
краят на тяхната държава. (491)
Данни за ефталитите и историческите събития, свързани с тях, се съдържат в
ранносредновековните арменски източници, в които, обаче авторите не
разграничават кушаните от ефталитите и използват двата етнонима като синоними.
Фавст Бузанд (или Фауст Византийски), в края на 4-ти - началото на 5 в.), е автор
на „История на Армения”, в която описва войните на Шапур ІІ с източните
племена, съседни на Пресия, включително и ефталитите. В 5-ти век ефталитите са
описани и от Егише (или Елише) Вартапед, който сам учавства в много от
събитията. Има подобни материали и в труда на Лазар Парпеци (или Хазар, 5 в.) в
неговата „История на Армения” и на Моисей Хоренаци (или Мовзес, в края на 5
век - началото на 6 век). Ефталитите (под формата ”хепталик”) са споменати в
„Географията” (Ашхарацуйц) на Анания Ширакаци (7 век) и в „Историята на
император Ираклий” писана от епископ Себеос (7 век). Може да се отбележи, че и в
работите на по-късните арменски автори съще се съдържа информация за войната
на Пероз с ефталитите: Мойсей Каганкатваци (10 век), Кириякос Гандзекеци (13
век) и Вардан Барзбердаци (13 век).
В индийските източници ефталитите се съобщават с общото име Хуна (Huna).
Голямата част от данните са от надписи върху каменни колони (5 – 6 век от н.е.)
издигнати в:
1. Еран, Мадхия Прадеш, Индия: каменната колона с надпис на Будхагупта,
каменен надпис на Тораман с изображение на глиган, каменен стълб с поминателен
надпис на Гопараджа;
70