ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

кагана победил Абруй и го екзекутирал, след което поема управлението на
областта”. (790)
Според Макварт, тиранията на Абруй се отнася 60-те години на 6-ти век.
Абруй не е лично име, а титла “War-iz” носена от последния представител на
ефталитската династията, установила се в Пайкент. Маркварт вижда в това
название ефталитската титла “вар” или “War-ič” (варич) докато тюркския кагана
Кара-Джурин той идентифицира с Истеми. (791)
По различен начин тълкува събитията Толстов. Той идентифицира Абруй със
сина на кагана Муган (553-572 г.) Далобян, който носил титлата “або” според
китайските източници (Ж.В.: в тохарски āppo – баща, старейшина). На три пъти
Далобян се опитва да вдигне въстание срещу кагана Шаболио за да получи трона.
Победен от Шаболио, той бяга на запад при чичо си Дату (хакан на Западните
земи). Като гост на чичо си, Далобян събира войска и вдига отново бунт, но е
заловен от силите на кагана Шаболио в 556 г. Толстов счита, че титлата “Abrui” =
“avarich” е идентична с китайския запис “Abo”. Той смята, че титлата аварич е
автентична ефталитска, а Далобян я приема тъй като се установява в територия
изцяло с ефталитско населеине, на което трябва да се облегне. (792) (Ж.В.: Трябва
да се отбележе че в езика на дагестанските авари, които са остатък от аварите,
заселеили се в Дагестан и впоследствие асамилирани от местните кавказки
племена, съществува думата „авар” която означава предводител, водач. Това
показва че в случая имаме работа не с име, а с автентично ефталитска титла!)
Според Манделштам, местната аристокрация (декханите) влизат в конфликт
са ефталитското управление, а Абруй е ефталитския управител на Бухара в 40-те
или 50-те г. на 6 век (преди падането на Ефталитската д-ва). Неговата авторитарна
власт принуждава някои от най-недоволните декхани да емигрират. (793)
Толстов идентифицира Абруй с тюркския Або-каган, а Манделштам смята
това за случайно съвпадение. Според Гумильов Абруй е тюркски принц, с името
Тореман и титлата “або” (което озн. старейшина), който през 80-те години на 6-ти
век, в хода на борбата за трона, се установява в Трансоксания и завладява Пайкен.
(794) Васире предполага че тази история демонстрира согдийската колонизация на
Седморечието, представяйки я като преселене на благородните и богатите, коита са
пренесли градската култура на север. (795)
В 616 г. (или 617 г.) сасанидския военоначалник Симбат Багратуни извършва
два похода на десния бряг на Амударя в Тохаристан и Балх, които са били под
властта на тюрките. (796)
Симбат първоначално пабедил армията на “Кушаните” и според Себеос:
“Кушанските царе поискали помощ от великия каган, царят на Севера. Той дошъл с
армията си, заедно с ефталитите. Персите не издържали на тази огромна сила и
били победени. Спасили се с бягство, а тюрките ги преследвали чак до гр.Рей като
разграбили страната. Но поради неизвестни причини преустановили преследванети
и царят им Чембуху по най-бързия начин опразнили персисйките предели,
минавайки зад р.Вехрод (Амударя). (797)
След това, Себеос пише че, Симбат отнова събрал армия и тръгнал срещу
“Кушаните” и се сблъскал с царя на ефталитите, но го победил, тъй като той бил
оставен без силните си съюзници. В това съобщение на Себеос, К.Тревер открива
интересно съвпадение. Симбат воюва с кушаните и царя на ефталитите, или както
смята К.Тревер “кушаните” и “ефталитите” на Себеос са един и същи народ. (798)
113