26.01.2015 Views

ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

SHOW MORE
SHOW LESS
  • No tags were found...

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.

Шапур II води войните с хионитите в Югоизточното Прикаспие, т.е. на<br />

територията, която е станала част от Сасанидски Иран по-рано, но е завладяна от<br />

новите нашественици. По мнението на А.Габуев, безспорно областта Дехистан,<br />

която по-рано е била сасанидска, сега принадлежи на хионитите. Така че е<br />

настъпила промяна на политическата ситуация в южната част на Туркменистан и в<br />

Мерв, където са се настанили хионитите и са стеснили сасанидските владения.<br />

(569)<br />

Както бе споменато по-горе на хионите участват в обсадата на град Амида,<br />

защото са задължени да помагат на Шапур ІІ във войнана му с римския император<br />

Констанции II (337-361 г., с прекъсване). Тази война се разглежда в подробности по<br />

A.Марцелин, сам участвал в отбраната на обсадения Амида. Хионитите щурмуват<br />

южните порти на града, водени от господаря си Грумбат, човек на средна възраст,<br />

прославил се с военни победи. Неговият син загива по стените на Амида, както е<br />

описано от A.Марцелин: “7. И ето на разсъмване, царят на хионитите Грумбат,<br />

натоварен да започне преговорите за мир, смело се приближи до стените на града,<br />

ограден от своите въоръжени телохранители. Но един опитен стрелец с балиста,<br />

видя че групата се намира в полето на неговия изтрел, и стреля по царя. Сама че<br />

порази яздещия до него, негов син, висок на ръст юноша който по красотата<br />

надвинаваше връстниците си. След като падна с пробита броня, всички побягнаха,<br />

но скоро се върнаха за да приберат тялото, с неистови викове и в много по-голямо<br />

количество. Започна ожесточена сеч, като кръвопролитния бой продължи до<br />

началото на ноща и едва тогава под прикритие на тъмнината, те успяха да изнесат<br />

тялото на убития, както някога в Троя, жестоко се е бил за тялото на своя приятел<br />

Патрокъл, вождът на тесалийците Ахил.” (570)<br />

Открити са и две писма, писани на кушанобактрийски език между 420 и 460<br />

г., където можем да намерим името Грумбад Керевън (Gurumbād Kērawān) -.<br />

Грумбат (Gurambād) син на Керав (Kēraw). Това лично име повтаря името на<br />

хионитския цар (живял почти век по-рано), което предполага, че по това време в<br />

местната аристокрация са се включили и хионитски елементи. (571) Н.Симс-<br />

Уилямс обобщава така: “В същото време, малко след средата на четвърти век,<br />

Бактрия пак е нападната от номади идващи от североизток. Този път<br />

нашествениците са народ, по-нататък станал известен като хионити, очевидно<br />

вариант на името на хуните… Хионитите и техния владетел Грумбат сключва<br />

временно примирие със Сасанидите и на персийска страна участват срещу<br />

римляните при обсадата на Амида в 360 г., но в следващите двадесет години те<br />

налагат властта си над Бактрия и слагат край на управлението на Сасанидския<br />

кушаншах там.”. (572)<br />

Според Приск Бактиря се владее от хионити и кидарити, които той<br />

приравнява като един народ хуни-кидарити. Все пак, на кидаритските монети се<br />

изоплзва титлата “кушаншах”, а “Вей-шу” ясно разграничава кидаритите (нарачени<br />

юечжи) от хунну. (573)<br />

В края на 60-те - средата на 70-те години на 4 век Шапур II води два пъти<br />

война с “Кушаните”, чията столица е Балх. Знаем, че събития са тези войни от<br />

труда “История на Армения” от арменския историк Фавст Бузанд (Фауст<br />

Византиец) (живал в края на 4-ти - началото на 5 век). Първата война е започната<br />

от “царя на Кушаните”. Шапур II лично ръководи сасанидската армия, но това не<br />

помога на персите: “... кушаните побеждават персите, които загубват твърде много<br />

83

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!