ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

4 Толстов 1948a; Толстов 1948b; Толстов 1962; Бернштам 1947b; Бернштам
1951a.
5 Мандельштам 1958a; Мандельштам 1958b; Дьяконов/Мандельштам 1958;
Гафуров 1972.
6 Бартольд 1963; Enoki 1955; Enoki 1959; Гумилев 1959; Гумилев 1967b;
Гафуров 1972.
7 Ghirshman 1948; Толстов 1948a; Толстов 1948b; Толстов 1962; Бернштам
1947b; Бернштам 1951a; Мандельштам 1958a; Мандельштам 1958b; Массон 1964.
8 Deguignes 1756, 326.
9 Saint-Martin 1849, 56-58, 66-67.
10 Specht 1883, 319; Parker 1902, 153.
11 Гумилев 1959, 130.
12 Гумилев 1959, 140.
13 Enoki 1955, 233.
14 Enoki 1959, 35-36.
15 Enoki 1955, 235; Eноки в късните си работи (1959, 27-37), добавя още два
центъра: Балх и Варвализ (на север от Кундуз).
17 Enoki 1955, 236-237.
18 Enoki 1959, 27.
19 Неразик 1963, 554.
20 Ghirshman 1948; Kызласов обръща внимание на един интересен факт:
Киргизстан между 6 – 12 век е обитаван от етническа група, състояща се от
древните хакаси. Населението е било от хакаси, а управляващата класа на хановете
и бековете – от киргизите, така страната започва да се нарича Киргистан.: Кызласов
1969, 189.
21 Ghirshman 1948, 82, 116-120.
22 Ghirshman 1948, 120.
23 Ghirshman 1946, 41.
24 Ghirshman 1948, 104, 119; Scaglia 1958, 25.
25 Лившиц 1969, 68.
26 Массон 1964, 169.
27 Дьяконов/Мандельштам 1958, 339.
28 Дьяконов/Мандельштам 1958, 339.
29 Мандельштам 1954, 61.
30 Массон 1964, 168.
31 Bailey 1932, 945-946; Амбарцумян 2002, 64-65.
32 Bailey 1954, 13-19.
33 Zachariah of Mitylene 1899, 328.
34 Macartney 1944, 266-275; Biswas 1973, 28.
35 Sinor 1994, 301.
36 Grenet 2002, 206-207.
37 Errington/Curtis 2007, 98; Harmatta (2001, 116) предполага, че „абдал”
самоназванието на ефталитите, използвано и от Тефилакт Симоката, може да се
обясни от согдийски и древноирански където съчетанието –ft- и –xt- са аналози на –
βd и –yd-, в древноиранското hafta – седем, в согдийски βt> чете се aβd). Така
хефтал (haftal) преминава закономелно в Абдал ~ Абдел.
38 Chavannes 1969, 232.
149