ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

– брахми, Šanēo - бактрийски), два от печатите са на кушанобактрийски: Моздако,
Тироадо (Mozdako, Tiroado). И един печатът, изобразяващ двойка фигури, не
съдържа никакви надписи. Печатите са изработени от гранат, лапис лазурит и
планински кристал и са датирани към 5 – 7 век. (284)
Калиери пише: “Разпространението на надписите на “брахми”, ако не е
напълно случайно статистически, може би показва, произхода на притежателите им
от Северна Индия, тъй като имената са типични индийски, ако те се отнасят до
пришълците (ефталити, хуна/хионити) то това говори за тяхната езикова и
културна асимилация”. (285)
Калиери отбелязва също така и печат на владетеля Кингила (фиг. 53, 1)
известен му от личната колекция на г-н А.Саеди (A.Saeedi) (Лондон). Направен е от
скъпоценен камък куполовиден гранат, с овална форма, и гравиран на изпъкнала
повърхност, размери: 22.8 mm висок, 19.4 mm широк, 5,9 мм дебелина.
Кушанобактрийският надпис с името на владетеля Кингила (Фиг. 54) е гравиран
около обиколката на печата. Датиран е в първата половина на 5 в. Това е единствен
известен печат с името Кингила. (286)
Надписът е разчетено от специалиста по кушанобактрийски езики Н.Симс-
Уилямс, като: “Еškiggilo (r) ōkano xoēo” - което на пехлеви би се предал: “Eškiŋgil
... .. rōkān xudēw” (господар). Преводът е “ Ешкингил, Властелинът на (хората,
народа) това и като” или “Ешкингил, син на еди-кой си, Властелинът”. (287)
Подобен печат от гранат се съхранява и в музея в Пешавар, с
кушанобактрийски надпис: “Bando” с изобразена ефталитска тагма.
Три от печатите в Британския музей, също са изработени от гранат, като на
двата е изобразен мъжки бюст, а на третия – жена (царица, богиня, според
А.Кънигам) на която коленичил поклонник поднася цвете. И трябва да посочим
още един печат от тази сбирка, изработен от аметист, изобразяващ бюстове на
коронована двойка мъж и жена (цар и царица).
Има и редица други печати, които очевидно са тясно свързани с този тип:
1. Две части от счупен печат, изобразяващ бюст със согдийски надпис,
датиран в периода 300-350 г.: “Indamīč, владетелка на Začanta” (Индамич,
владетелка, царица на Зачанта); (съхр.се в Британския музей)
2. Гранатов печат показващ мъжки бюст, намерет от Стейн при експедицията
м в Синдзян (Британски музей);
3. Аметистов печат, с бюст на коронован мъж и кушанобактрийски надпис
(съхр.се в Ермитажа)
4. Подобен печат – коронован мъж с кушанобактрийски надпис (Фондация
“Кеворкян”, Ню Йорк);
5. Халцедонов печат с коронован мъж и кушанобактрийски надпис
(Британския музей)
6. Печат на коронован мъж или жена (не е много ясно изображението)
(“Cabinet des Médailles” Париж);
7. Печат в Индийския музей, Калкута, който изобразява коронован мъж (с
диадема) и кушанобактрийски надпис;
8. Подобен печат на мъж с диадема и кушанобактрийски надпис, от личната
колекция на д-р Р. Фрай.
Всички тези изображения показват едни и същи черти на лицата – големи
носове, бадемовидни големи очи, леко заоблени рамене и торс. (288)
43