ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Грум-Гржимайлo, критикува становището на Шпехт, че жужаните в началото
на 5 век са проникнали дълбоко в Бактиря и са принудили Ки-до-лу, царят на
кушаните да премине големите планини и да завземе пет княжества от Кандахар на
север. (655) Той предполага, че не е възможно жужаните да са оказали такъв силен
натиск на юг, че да принудят Кидар да се премести в Северна Индия. Жужаните
никога не са прониквали в Бактрия, при това толкова на юг. (656)
Името Кидар според Зеймал означава “герой, победител” и след това се
превръща в титла, дала названието на общността. Иначе самия Кидар се е титлувал
“Kushana Shahi” (цар/шах на Кушаните), дори и след падането на старото
Кушанско царство. (657) (Ж.В.: етимология на Кидар, в български се е срещало
оналог.име Къдо/Къдар – вероятното значение е смел, страшен, храбър войн. В
протоалтайски *kádì(rV), древнотюркски (староуйгурски) qadīr, турски kadir,
балкарски qajīr, тувински xadīr, шорски qazīr, хакаски xazīr, монголски *keder,
бурятски xeder, тунгусоманчжурски kādaraku, старояпонски kitu – смел, храбър,
непреклонен, жесток, войнствен, в тунгусоманджурски също старателен,
добродетелен, трудолюбив, монголски ketü, бурятски xete, тунгусоманчжурски
*kete, *kēter, *kādara – голям. (Старостин) В тунгусоманджурски, евенкски kitъr,
нанайски kidaram, заето в якутски kitanax – твърд, здрав (Б.а.: последното обяснява
българското име от кумански произход Китан). (Сравн.СловарьТунгусо-
Маньчжурских Языков, том-1,стр.400) Думата е заета от арменски kъajtъař в
осетински kыaitar – смел, храбър, решителен, дързък. Но дали е така, или от езика
на аланите е проникнала в арменски. Ако мнението на Абаев е вярно, това означава
че в арменски имаме стара заемка от изток, явно посредством партяните (В.Абаев-
Этим.Словарь Осетниского Яз., том-2,стр.256) Факт е че името Кидар е
съществувало при юечжите (арсите, тъй като от китайски „юечжи” букв. означава
арси – носителите на по-стария тохарски А) тъй като убитият от хунския шанюй
Лаошан, юечжийски владетел в 166 г.пр.н.е., в битката при Чанъе в Гансу, е носил
същото име Ки-до-ло или Кидар! И не е ли това династично име)
Ерингтън и Къртис предполагат, че в 370 г. кидаритите изместват кушаносасанидските
управници на Бактрия, завладяват Кабул, Гандахра и последните
кушански държавици (останали от старата Кушанска д-ва) в Пенджаб. Те
започнаха да секат златни и сребърни монети, имитирайки кушано-сасанидския
стил, вкл. оставят името Варахран, паралелно с новото Кидар, написани с
кушанобактрийско писмо. Също има монети и със съчетанието Пероз/Кидар. (658)
Манделштам изхожда от данните на “Бей-ши” които приравняват кидаритите
с “да-юечжите” (както китайската историко-географска традиция нарича
Кушанската д-ва) и сравнявайки с монетите на Кидар, който се титлува “кушаншах”,
стига до извода че Кидар е късен потомък на последната кушанска династия,
която е успяла да се съхрани от персисйкото владичество, в северната част на
Бактиря, около 293 г. (659)
Манделштам определя времето на управление на Кидар, във втората половина
на 4 век. Нумизматичните данни, цитирани от Мартин, и най-вече надписите върху
короните, както и изобразяването на Кидар с короната на Шапур ІІ са аргументи в
ползата на тази датировка. Гиршман предоставя още аргументи в полза на мненито
на Манделштам: откритите 12 кушано-сасаниздси монети, от разкопките в
будисткия манастир, съществувал в Тепе-и-Маренджан, съдържат името Кидар. В
това съкровище, с изключение на упоменатите монети, са намерени монетите само
95