ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

крепост, и е много малко вероятно, точно тя да е столица на Кидаритската държава.
(641)
Кидаритите са наречени от източниците съвсем ясно – кушани и според
В.Массон тяхната държава е съществувала в 4-ти век. Опитите таза дата (времето
на разцвета им) да се измести в 5 век той считат за неубедителни. Той приемеа че
хионитите са едни и същи с “жужаните” от китайските хроники. Той смята, че
кидаритите (кушаните) се съюзават с бившите си врагове (хионитите-жужани) за да
воюват със Шапур ІІ, без да посочва каква е причината за това. После заедно
отвоюват Бактрия, и Кидар се преселва с народа си на юг, в Гандхара, а столицата
му е Пешавар. В.Массон е съгласен с локализация на кидаритската столица,
посочен от Гутшмид и Ньолдеке, в смисъл, че Боло = Балх, и поставя под съмнение
хипотезите на Маркварт и на Кабанов. В.Массон вижда краят на Кидаритската
държава с идването на ефталитите. (642)
Гумильов приема хипотезата на Кабанов, че Боло e в Карш, а не в Балх. Той
приема че кидаритската д-ва съществува в периода 418-468 г. Според него
кидаритите са юечжи, които идва от север, под натиска на жужаните и в 418-19 г.
се преместват на юг в оазиса Карш, но там се сблъскват с персите и ефталитите.
(Ж.В.: които са местни бадахшанци, според него). (643)
Разликите в схващанията на различнит учени за местоположението на
кидаритската столица са твърде големи и няма единно становище по въпроса. Няма
становище и за периода на техния разцвет, Мартин, Гиршман, Манделштам
приемат 4-ти в. и царуването на Шапур ІІ, а Кабанов, Гумильов – през първата
половина на 5-ти век.
Първите сведения за Кидар, отразени във “Вей-шу”, най-вероятно достигат до
Китай в резултат на посолството на Тон Ван в 437 г., когато китайският будистки
поклоник Фа Сиян посещава Гандхара. Във “Вей-шу” се казва: “Царят Ки-да-ло
(Kidâra), който е смел воин, събрал войските си и тръгнал на юг за да нахлуе в
Северна Индия, пресякал Великата планина [Хиндукуш] и напълно завладял пет
страни на север от Цзинтоло (Гандхара). (644)
Що се отнася до въпроси за това къде и кога Кидар е управлявал своя народ,
данните дадени в “Бей-ши” са многократно разглеждани от различни
изследователи. Първо Маркварт ги анализира най-подробно и стигна до
заключението, че държавата на Кидар е неследник на Кушанското царство, но
преместването на столицата е причинена от нападението на аварите. Новият център
Боло-Балкхан в Прикаспието е идентичен със съобщения то Приск Панийски, град
Баллам. Оттук по път към Северна Индия кидаритите завладяват петте бивши
“сихоу” на юечжите. Събитията, свързани с Кидар трябва да се отнесат към 5-ти
век, според Маркварт. (645) Той предлага на сина на Кидар всъщност завладява
Северна Индия около 470 г. (646)
След превземането на Балхан от Пероз, синът на Кидар, Кунх или Кунхас
(Κούγχας), се уставява в Гандхара и основава “царството на малките юечжи”. (647)
Кунхас е име или по-скоро титла, деформирана от гръцката транскрипция на Приск
и вероятно е била “Хун-кан” – кан/хан на хуните. (648) Произходът на кидаритите е
доста трудно установим. По-късно гръцки текстове ги наричат “хуни”, но
китайските източници ги разглежда като част от да-юечжите, а монетите, които
секат използват кушано-сасанидската титла “кушан-шах”. Кидаритското царство
най-вероятно е възникнало около 360 г. и е просъществувало около век, тъй като
93