ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

превежда като владетел на Гобзон (Gobzon). Той предполага, че Гобоз е княжество
на територията между Южен Согд и Амударя. (469)
(Ж.В.: Алтернативно мое мнение:Възможно е, изразът „гобозико” всъщност
не е етническо название, тъй като подобно няма съхранено в нито един познат
извор, а означава „съобщи, потвърди, каза”, съответно в ягнобски, пущунски и
сариколски gap, шугнански g`ap, кюрдски gep, талишки gêp, персийски goftar –
дума, в осетински kæpp-kæpp – празни приказки, дърдорене и осетински иронски
zægъыn, дигорски zægъun, пущунски zag, персийски zāg, согдийски zāγ – говоря,
казвам. Или gobo - дума, ziko – говоря, аналогично в ахеменидските надписи се
използва подобен прийом на изразяване „говори цар Дарий...” и следва казаното от
владетеля. В случая „говори” владетеля оставил името си върху монетата.)
5. Писмени източници
В произведенията на ранните средновековни историци има съхранена
информация за ефталитите. Прокопий Кесарийски, византийски историк от 6 век,
пише: „Ефталитите се наричат „хуни” но въпреки това те не смесват с никои от
известните ни хунски народи. Техните земи се намират далеч от тези на хуните, и
са разположени в непосредствена близост на север от Персия. Техният град,
наречен Горго, се намира срещу Персийските граници, и следователно е в център
на чести стълкновения в граничната зона между двата народа. Също те
(ефталитите) не са номади подобно на другите хунски народи, и от дълго време са
се заселили в добра земя. В резултат на това, те никога не са правили някакви
нахлувания в римските владения, с изключение на съюзна помощ оказана на
армията на Мидия (в сл.Персия). Те са единствените, сред хуните, които имат бели
тела и красиви лица. Вярно е също, че начина им на живот е съвършенно различен,
от този на другите хуни, те не живеят дивашки, а се управляват от един цар, те
имат закони, те спазват правото и справедливостта в своите отношения както едни
с други, така и с техните съседи, и в никаква степен техните закони не са по-лоши
от персийските или римските”. (470)
По този начин, Прокопий съобщава, че ефталитите са „хуни”, но те не се
смесват с другите известни хуни, и се различават от тях по външния си вид и
начина на живот, и че те са живели далеч от останалите хуни, на север от персите.
А византийския съвременник на Прокопий, Агафий Миренайски пише за тях
доста лаконично: „Ефталитите са хунски народ” (471)
Други византийски автори, които дават информация за ефталитите и трябва да
се споменат са: Приск Панийски (5 век), Менандър Протектор (6 век), Козма
Индикопловт (6 век) и Теофилакт Симоката (7-ми век). Теофан Византиец (6 век)
съобщава, че владетелят на ефталитите носи името Вахшхунвар (Wakhshunvar) но
се нарича Ефталан (Εφθαλάνος), и от неговото име, така се нарича и целия му народ
– ефталити (Εφθαλιται). (472) Теофилакт Симоката отбелязва: „…Владетелят на
абделите, които също така се наричат ефталити” .473
Козма Индикопловт (индийски пътешественик) е бил търговец от
Александрия, който посещава Индия и Шри Ланка между 525 и 547 г., по-късно
станал монах и е написал „Християнска топография”, където описва пътешествията
си и съобщава някои данни за ефталитите. По-конкретно, броят на войската и на
царят им, когото той нарича Голас (Gollas). (474)
66