ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

(Речник за страните) пише: “Кердер е област на територията на Хорезъм или на
границите му, към областта на тюрките. Езикът (на населението) не е нито
хоремзийски нито тюркски”. (845)
В началото на 8 век на територията на Хорезъм, арабските източници
отбелязат град Хамджирд (Khamjird). По мнението на някои учени, под Хамджирд
трябва да се разбира Гургани, който се намира на левия бряг на Амударя (част от
Хорасан). Скоро градът се разраства и става център на областта откъм левия бряг и
започва да се конкурира с Кят (в частта към Хайтал) . (846)
Преди арабските нашествия, владетел на Хорезъм е Азказвар или Азкаджвар.
По-малкия му брат Хурзад също предявява претнции за престола. Избухва метеж,
хорезъмшаха не е в състояние да се справи с размирния си брат и вика на помощ
арабите. Той обещава на Кутейба да признае върховенството на халифа. Арабите се
предвождат от брата на Кутейба, Абдал-Рахман ибн Муслим. В 712 г. арабите
нападат Хорезъм, избиват около 4 000 души, залавят е убиват Хурзад. (847)
Според други източници името на хорезъмшаха е Чеган, който поисква помощ от
арабите срещу претендента Хурзад, като им обещал “трита златни ключа” за
съкровищницата си и ключа своята столица. (848)
Кутейба който е в Согд по това време, изпраща войски в Хорезъм, които
потушават бунта на Хурзад. Хурзад е убит, а за тази услуга арабите получи 10 000
глави добитък от хорезъмшаха Чеган. Но веднага след като те напускат Хорезъм,
недоволните от Чеган въстават и го убиват. Кутейба използва този повод и отнова
нахлува в Хорезъм, разорява страната, потушава бунта и назначава брат си Абдал
ибн Муслим като съуправител на сина на загиналия Чеган. Той се установява
заедно с арабски гарнизон в гр.Гургани. (849) Според Бируни, след второто
завоевание на Хорезъм, Кутейба издигнал за хорезъмшах Азкамук ибн Азкаджвар.
(850)
Тези събития от историята на Хорезъм, са от интерес за нашата тема, защото
според предположението на Вайнберг, името Чеган много прилича на топонима
Чаганиян, поради което, тя мисли че Чеган е ефталит по произход. Вайнберг
посочваи нумизматични данни – съвпадението на хоремзийските с чаганиянските
тагми, предполага че Азкаджвар и Чеган са еднои също лице. Периодът на
неговото управление датира от началото на 8 век до 713 г., когато е бил убит.
Вайнберг обаче признава че не разполага с данни които да посочат кога
представител на Чаганиянския управляващ род е станал владетел на Хорезъм. (851)
6.3. Социално-политическата структура и държавата
Главната особеност на ефталитския период е наблюдаваната значителна
промяна в археологическия материал, което показва и промяна в материалната
култура, в живота на селското и градскито население, показваща процеси на
политически разпад и държавна децентрализация. (852)
За периода 4 - 6 век, Толстов използва определението “Кушано-ефталитски” и
смята че се наблюдава криза на античната система, изразяваща се в:
1) намаляване на напоителните канали и напояваните обработваеми площи
2) остър спад на градските центрове. Това означава спад в качеството на
керамиката, и като цяло на занаятите, свързани с града. Този процес е провокиран
от заселването на варварски елементи на степен произход. (853)
120