ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

Симс-Уилямс отбелязва, че “... съдейки от бащиното му име, той (Сарт) не е
бил обикновен ефталит, а а член на местната династия, която вероятно е получила
тези високи титли след идването на ефталитите”. (956)
Той също така смята че в езика на ефталитите е присъствала и титлата yabγu
първоначално е познато чрез китайското предаване “сихоу”, и е използвана от
кушаните. (957) (Ж.В.: Първоначално кушаните създават на територията на
завоюваната Гръко-Бактрия, пет “сихоу” или пет княжества управлявани от “ябгу”.
На кушатобактрийски се предава като yavugo “явуго”. Известна ни от монети на
Куджала Кадфиз открити в индийския гр.Таксила. Вероятно произлиза от
тохарското wayauka – лидер, водач. Трябва да посочим че тюркското yabγ(u)
означава точно същото – лидер, водач.)
Титлата “tegin” е също използваан от ефталитите на територията на
Афганистан. (958) Симс-Уилямс пише: “Тъй като ние знаем от китайските
източници, титлата tegin която е използвана от ефталитите, е изкушаващо да се
смятат че това е доказателства за алтайската езикова принадлежност на ефталиите,
но в познатите ни кушанобактрийските имена и титли, изглежда че “тегин”
фигурира още от времената предхождаща ефталитската епоха”. (959) (Ж.В.:
Титлата тегин е твърде интересна за нас, защото се е използвала и от прабългарите,
под формата “канар-тикин” (Κανάρα τικείνος) – кански наследник,
престолонаследник. И при тюрките “тегин/тигин/тексин” означава
престолонаследник. Среща се в согдийски tykyn, кушанабактрийски togino,
средноперсийски tkyn. Произходът и не е тюркски. Според Баскаков се касае за
китайска заемка от t`aj-tšeng – принц, наследник на трона. Но по-вероятно имаме
иранска или индоевропейска по произход дума. Това се потвърждава от хетското
tuhkanti, означавало „дете, първороден син”, престолонаследник, в дардските езици
ţikkā – господар, принц, най-големия син на владетеля, санскрит toko – потомство,
takman, авестийски taohman, кховарски dagan – деца, потомци, в древноирански
toχm – семе, потомство, дало и осетинско tug/tog – кръв! Така че тегин/тигин –
наследник по кръв, по род! Аналогична е бълг.диал.дума тужар – потомък,
наследник!)
В “Бей-ши” намираме следното изречение за езика на ефталитите: “Техният
език се различава от този на жужаните, каоче (гаоче), както и на различните Ху
(най-общо варвари, в по-тесен смисъл жители на Средна Азия, вкл. и согдийците)”.
(960)
Еноки предполага, че жужаните са говори древномонголски, докато гаоче –
вероятно тюркски, а “ху” в случая означава ираноезичните народи в Средна Азия”.
(961)
Учените които подкрепят ираноезичната принадлежност на ефталитите, се
обосновават с ръкописите но Източен Туркестан които са източноирански по език.
Въпреки това, напълно вероятно е ефталитите да са научили и да ползват и езика на
покорените от тях източни иронци (кушанобактрийци и др.) Въпреки
информацията от “Бей-ши” за различията на ефталитския език от другите, вкл. и от
езика на тюрките, други учени предполагат, че по-голямата част от имената на
ефталитските владетели и техните титли, могат да се обяснят с тюркските езици,
въпреки че анализът на езиковите материали, показват и наличието на ирански
елементи.
134