ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ ...

(var) - висок, но също така и имащ власт, *bar (var) – право, власт, управление.
Въпросното “вар” присъства и в савирската и волжкобългарска титла илтивар,
аналог на тюркското елтебер, което също не е тюркско по произход, а заето от
езика на “азите/аси” в Минусинск!)
Според Массон, без да предоставя доказателства, езикът на ефталитите е бил
източноирански. По думите му, собствени ефталитски имена, имат
източноиранската етимология. Така той посочва царя на хионите Грумбат (макар и
погрешно да го нарича принц) и обяснява името от персийски като “Защитен от
Бахрам”. (Ж.В.: Тук попадаме на твърде интерсно име, аналогично на
прабългарското Крум. Всъщност трябва да се чете Грум-бат, или Крум-бат, като
“бат” е титла. В осетински се среща като име на род Курмтæ – Крумови, също
мъжкото име Карум. А при чувашите Крум, Курум. При нуристанците върховната
богиня се нарича Крумуй. Мога да посоча три алтернативни мнения.
а). Крум – стопанин, богат, голям. Възможна връзка със санскрит grāma –
войскови отряд, селище, съотв.вожд, предводител, авестийски grāma – стопанин,
господар, протиндоирански grāma, согдийски gr'm'k, партянски gr'mg,
средноперсийски grāmag, пехлеви grāmīg – ценен, почитан, согдийски манихейски
γr`myy (grāmī) – богатство, владение, белуджи grām, кховарски γrām – голям,
тежък, като тохарското krāmar, kramartstse – тежест, тежък. В нуристанските езици
krum – покрив. В тох.(б) kwár, kur - масивен, голям, старши, почитан. Предполага
се че индоиранският корен grām означава надува се, расте, набъбва. Възможно
значение почитан, голям, господар. В защита на този версия може да посочим че
в преданията на местното балкарско население се е съхранило названието на
средновековната крепост съществувало до Кисловодск - Хрум-къала (Хрумкрепост).
Вж. санскритското grāma – войскови отряд, селище!
б). Крум – гневен, страшен. Изходно индоиранско gram, авестийски gramа,
персийски γаrm, γаrаm, согдийски γ`rm – ненавист, гняв. Интересно е името Грумбат,
което показва че изходният ирански корен е бил grām/gram. Вподкрепа на
“гневен/страшен” може да посочим че в народната памет имета на българския кан
Крум винаги се нарича Крум Страшни!
в). Крум – силен гръм. Във вахански γrim(b), γrom(b), пущунски γrumb,
γuŕumb, белуджи grənd, средноперсийски qurumba – силен гръм. Или Грум-бат –
гръм, светкавица, заплашваща етимология!
За “бат” може да посочим в тох.(б) patti, patit, peti, в тох.(а) poto, санскрит
рāti, протоиндоирански pati, авестийски paiti, староперсийски pat, пехлеви pat, bet,
bad, сармато-алански (p)at, сакски vata, хотаносакски рā(t), кушанобактрийски
pido, ефталитски bid, мунджански руе – достоен, почитан, господар.)
Името на един от последните ефталитски цареспоред табари е Vrz, което
Массон интерпретире като иранското varaz – глиган. (970) (Ж.В.: Пределно
прозрачно е че става дума за титлата “варз” а не за лично име!)
Въпреки това, Массон не анализира имената на ефталитските владетели в
Северна Индия Тораман(а) и Михаракула, чиито имена могат да се обяснят от
тюрките езици. (Ж.В.: А.Курбанов си позволява откровенно подвеждане на
читателя! И двете имена са ирански! Тораман и алано-българските му аналози вече
бе обяснено от мен по-горе в излжението)
136